Водни бомби плашат Врачанско с наводнение
Снимка: Валери Ведов, 24 часа
По Гергьовден един от десетките язовири във Врачанско не удържа напора на прииждащите след дъждовете води по река Скът и за малко не повтори невиждания потоп, който заля Мизия през август 2014 г., разруши стотици къщи и взе три жертви, пише 24chasa.bg.
Покрай избушилият язовир "Рогозен-1" в община Хайредин обаче наяве излязоха замитани под килима от години проблеми, които изправят Врачанско на нокти всяка години при обилни валежи и пълноводие на реките. Според регистрите във Врачанска област има 87 язовира. Само на 5 от тях стопани са "Напоителни системи", всички останали са общинска собственост. Разположени каскадно по течението на най-опасната река в областта Скът и притока й Бързина пък са 38 язовира.
Почти всички язовири са изграждани още през 50-те и 60-те години на миналия век от тогавашните ТКЗС-та. Оттогава само на част от тях са правени частични ремонти при аварийни ситуации. От справките на областната управа във Враца е видно, че 46 от водоемите имат различни проблеми със съоръженията си и им се налага поне частичен ремонт. От тях 19 язовира са в така нареченото предаварийно състояние и те се нуждаят или от основна реконструкция или изобщо трябва да бъдат спрени от експлоатация.
Всяка проверка на водоемите в областта установява нови проблеми с компрометираните им съоръжения. СНИМКА: Валери Ведов
Така някогашната гордост на социалистическото поливно земеделие се превърна през годините в огромна водна бомба със закъснител. Тя цъка застрашително докато опитите за промяна в състоянието на язовирите се превръща в омагьосан кръг. Няма обща стратегия за справянето с проблема и приеманите досега програми и валящите непрекъснато предписания на различни комисии.
Сега обикновено главната дирекция за надзор на язовирните стени и съоръженията към тях или междуведомствената комисия за контрол на реките и петенциално опасните язовири към областната управа прави оглед на водоемите и предписанията им се пращат на общинските кметове с фиксирани точни срокове за изпълнението им.
За изпълнението на абсолютно всички предписания общините се нуждаят от средства за изпълнението им. Повечето нямат заделени пари за подобна дейност и нямат възможност да ги намерят дори чрез кредит. Още по-сложно става положението, ако се изисква общината да представи проект за основна реконструкция на някой от водоемите или извеждането му от експлоатация. За един подобен проект са необходими от 150 до 200 хиляди лв. Без помощ отвън нито една общинска управа във Врачанско не може да задели подобни средства.
Според експертите община Хайредин е типичен пример за безизходицата в опита за справяне с проблемните водоеми. На нейна територия има три язовира, а два от тях са в критично състояние. За изготвянето на преокти за реконструкцията им и за осъществането й според изчисленията ще са нужни около 2 млн. лв. А толкова е целият годишен бюджет на общината.
Кметът на Хайредин Тодор Алексиев /вдясно / обяснява на министрите Лиляна Павлова и Румяна Бъчварова пред какви проблеми е изправен. СНИМКА: Валери Ведов
Язовири в предаварийно състоянвие има има в 9 от 10-те общини във Врачанско, но най-критичните са в Борован и Хайредин. От областната управа настояват непрекъснато кметовете да представят проекти за проблемните си язовири пред междуведомствената комисия по бедствията и авариите към правителството, която може да одобрява проектите и да осигурява средства за реконструкцията на критичните водоеми. Обикновено тази комисия отпуска до 30-40 на сто от необходимите пари, останалите трябва да се платят от кандидатствалата с проект община.
Кметовете пък възразяват, че понякога чакат с години проектите им, за които са платени доста средства, да бъдат одобрени. Ако това все пак се случи, не всички проекти получават пари като държавна помощ. Така през последните три години в комисията към правителството са постъпили проекти от общините във Врачанско, за които са били необходими 10,6 млн. лв. Одобрени са били обаче само няколко проекта и те са финансирани с 1,9 млн. лв.
Затова кметът на община Хайредин Тодор Алексиев критикува тази система и я смята за неефективна. С което пък вбесява областната управителка Малина Николова, която смята, че като собственици на потенциално опасните язовири общините единствено имат грижата и задължението да ги подържат и да заделят средства за тях в бюджета си. Врачанския губернатор все пак настоява, че общините трябва да упорстват в представянето на проекти, защото все някога те ще бъдат одобрени и финансирани. Според Николова бездействието на кметовете само усложнява ситуацията и принуждава държавата да реагира едва когато тя стане критична.
Кметът Алексиев смята, че случилото с язовир "Рогозен-1" е било извънредна аварийна ситуация, която е могла да се отстрани още преди година и два месеца, когато от общината подали сигнал за проблема с преливника и стената.
"Потърсихме помощ от държавата още тогава, твърди Алексиев. - Сега също не е късно, разбира се, но за цяла година състоянието на язовира се влоши повече. Вече е много наложително да започнат да работят всички институции, за да се обезопаси този язовир, който всъщност не е най-проблемният. Състоянието му е не по-сериозно от това на останалите в околността. Знам, че има язовири, които са много по-зле от този край Рогозен и са потенциална заплаха."
Има, разбира се, като в община Борован, която има най-много предписания от всички възможни комисии заради 15-те си язовири, повечето от тях обявени за опасни и проблемни. Като една от най-бедните в областта, общината се мъчи да реши проблема с водоемите като ги отдава на концесия и следи само за състоянието им като собственик.
"Изискванията към нас са много, но ние се намираме в много трудна ситуация, за да заделим средства дори за частични роменти на язовирите, споделя кметицата Десислава Тодорова.- Заради натрупани стари дългове от предишното ръководство сметките на общината са запорирани и чрез собствените си приходи едва успяваме да изпълнявама задължителните си социални функции. Без помощ от държавата не можем дори да изведем дори един язовир от експлоатация, камо ли да изпълним предписанията за всички, които са в предаварийна ситуация."
За два от най-опасните си язовири община Борован е представила свои проекти за цялостна им реконструкция и от две години чака финансирането им. Най-голямо безпокойство буди язовир "Езерска падина" заради раозрушения си преливник и компрометирана стена. Под този водоем са разположени помпените станции, които захранват с вода общинското средище. От общината успели да монтират единствено голям сифон, с които източват част от постъпващата в язовира вода. Според експертите обаче това не е достатъчно и водоемът продължава да е сред най-рисковите в региона.
След предодоляване на кризата с язовира край с. Рогозен, правителството взе решение да бъдат отпуснати 286 000 лв. Те са предназначени за почистване на речните корита извън урбанизираната територия на област Враца и за възстановяването на средствата от аварийни дейности за укрепването на преливника на язовир "Рогозен-1".
Кметовете обаче отново напомниха, че и най-спешните реакции при аварийни ситуации само временно спират проблемите, но не ги решават изцяло. За пример отново послужи прословутия язовир "Рогозен-1". Той е предпоследен от каскадата водоеми по Скът и не може да бъда източен до дъно за месец , каквото е едно от предписанията за него от февруари т.г.
При пролетните обилни валежи и пълноводието на реката в проблеми се превръща дори минималното намаляване на обема му. Въпреки укрепването на преливника с насип, изпускането му чрез сифоните и докараните след намесата на вицепремиера и вътрешен министър Румяна Бъчварова мощни пожарни помпи, равнището на водата в язовира не е спаднало съществено. И през последните дни от него се източва такова количество вода, каквото постъпва от изпусканите контролирано язовири над него в каскадата и пълноводната река.
"Ако всички ангажирани си вършат работата като стопани и отговорни пред избралите ги на поста изпълняват навреме и коректно предписанията за водните обекти, нещата могат да се подобрят значително, оптимистична е областната управителка Малина Николова. - Отпуснатите сега средства от правителството са по одобрената програма на областната администрация, която бе включена в годишния план на междуведомствената комисия по бедствията и авариите. Взискателна съм към кметовете в областта, защото непрекъснато следя състоянието на язовирите и реките в областта и се убедих, че когато работим заедно, можем да решим много от проблемите."
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
