Преди 2 века германци протестанти се заселват край Волга и превръщат "задния двор" на Русия в процъфтяваща градина
Кадър http://www.art-catalog.ru/index.php, Уикипедия
Екатерина Велика е от първите владетели на Русия, която ясно си дава сметка, че развитието на изостаналата империя, може да бъде променено не по пътя на войната, а само чрез отваряне на страната към социалната и икономическа култура на Запада и по-специално към протестантите от Германия.
22 юли 1763 - една млада дама седи на писалището в двореца Петерхоф край Петербург и подписва нов указ: "Ние, Екатерина II, императрица и всеруски самодържец, царица на Москва, Киев, Владимир (...) разрешаваме на всички чужденци да дойдат в Нашата империя и да се заселват във всички губернии, където им хареса...". Историческият документ, който се съхранява в Руския държавен архив, влиза в историята като "Манифест-покана", припомня Дойче веле.
Императрицата отправя поканата към всички чужденци, но най-вече към германците. Все пак самата Екатерина Втора е с германски корени. Издаването на този манифест е едно от първите ѝ държавнически действия. "С него Екатерина Втора, която става императрица след като съпругът ѝ Петър III е свален от власт, се е надявала на икономическо, но преди всичко на социално-културно развитие на изостаналата империя, която е трябвало да управлява", разказва историчката Екатерина Анисимова.
"Манифестът-покана" от 1763
Тънките сметки на императрицата
Целта на императрицата е следната: тя иска да направлява прираста на населението и да завладее икономически "дивите полета". Разбира се, че става въпрос и за засилването на собствената ѝ власт, защото част от руската аристокрация е настроена срещу новата владетелка.
В манифеста си Екатерина Велика предлага на чуждите заселници най-различни привилегии: освобождаване от военна служба, право на саомуправление, по-ниски данъци, стартов капитал и 30 хектара обработваема земя за всяко новозаселило се семейство. Специално за германските преселници императрицата предвижда и свобода на използване на майчиния език, а за всички важи "религиозна свобода, съгласно родните нрави и обичаи".
И те започват да пристигат...
Повечето чуждестранни заселници са привлечени именно от обещанието за свободно изповядване на религията - като семейство Шюц. През 1780-те години семейството от протестантското градче Ханщетен, в днешната германска провинция Райнланд-Пфалц, се преселва в Русия и по-точно - в колонията "Кръгла поляна" близо до град Чернигов, днешна Украйна. Документите за преселването си то пази и до днес. В тях руските миграционни власти щателно описват техните каруци, крави, жени и деца.
Само през първите пет години след публикуването на манифеста в Русия се заселват над 30 000 души. Повечето от тях са германци. Те обитават преди всичко околностите на Санкт Петербург, Южна Русия, Черноморието и поречието на Волга. Само по поречието на Волга възникват над 100 нови села.
Историята на семейство Шюц
Семейство Шюц през 1960-те в Калмикия
Със своите напредничави земеделски умения, занаятчийска сръчност и търговски нюх новите заселници допринасят за значително повишаване на благосъстоянието. По време на Наполеоновите войни, в Русия идват още чужденци и в средата на 19-ти век в страната вече има половин милион "руски немци". Поселището "Кръгла поляна" процъфтява. В началото на 20-и век селската библиотека дори прави абонамент за германски списания. Открито е и германско училище.
Снимка: Етнически немци от поволжието през 20-те години на 20 век Deutsches Ausland-Institut (Bild 137)
С началото на Първата световна война обаче там започват проблемите. Тя слага край на спокойния живот в "Кръгла поляна". Независимо, че много от заселниците се бият в редиците на руската армия, всички "руски немци" са заподозрени като потенциални предатели. "Властите закрили тяхното училище, но този акт е бил направо нищожен в сравнение с това, което е последвало", разказва Галина Шюц, потомък на семейството.
_%20652x%20626.png)
Какво следва ли? Погроми срещу "руските немци". Гладни години в днешна Украйна. Национализация на земите на заможните селяни. Втора световна война.
По онова време всеки, който говори немски, е обявен за "фашист". С указ на Върховния съвет на СССР, през 1941 година всички "руски немци" са депортирани в Сибир. Също и семейство Шюц. Половината от членовете на голямото семейство измират в трудовите лагери от глад и болести. След смъртта на Сталин мъките на семейството продължават. Те се озовават в Казахстан, а после в Калмикия, където преди 50 години се ражда и Галина Шюц.
Снимки от личния архив на Галина Шюц
По-добро бъдеще в Германия
През 1990 година Съветският съюз се разпада. "Тогава животът, особено в задните дворове на империята, стана още по-тежък", споделя тя. Така над 2 милиона "руски немци" решават да се завърнат в родината на предците си. Германия ги приема като "късни преселници".
Семейство Шюц също се завръща обратно в Германия - през 1995 година. Точно 210 години след първото преселение. Без каруци и крави. Но в замяна на това с много деца. Семейството се настанява в Кьолн, за да е по-близо до родното градче Ханщетен. "Сигурна съм, че децата и внуците ми имат тук по-добро и преди всичко по-сигурно бъдеще", казва Галина Шюц.
В Русия днес живеят около 800 000 граждани с германски корени. Повечето от тях са в Сибир.
Автор: А. Бутско, К. Цанев/Редактор: М. Илчева
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
3
0
