Вратар запази психиката на „соколите“ преди битката за Варна
Редактор: Недко Петров
Снимка Булфото
Първата загуба на Спартак през новата кампания, допусната с 1:2 от Левски в София, е приемлива. Най-малко, защото с оглед на показаното на терена поражението на „соколите“ можеше и да е по-тежко.
Основната заслуга обаче Спартак да не се срине и да запази психиката и самочувствието си преди битката за Варна е на Максим Ковальов.
С чудеса от храброст на вратата той за пореден път по категоричен начин показа защо е един от най-добрите на своя пост в групата на майсторите. Веднъж му помогна и Шанде. Бразилецът се върна дълбоко в защита и попречи на излезлия сам срещу Ковальов Марин Петков да го преодолее.
Важно е обаче да се отбележи, че в момента с този неизграден все още отбор, в който са много млади и неопитни играчи, Спартак много трудно би се противопоставял успешно на най-добрите у нас. Да не кажа, че е непосилна задача.
Други са мачовете, в които „соколите“ трябва да търсят точки, за да запазват шансовете си живи за изпълнение на единствената си цел през този сезон.
Колективните грешки обаче в дефанзивен план на Спартак бяха очевидни и от тях е задължително да се извлекат поуки. Визирам както играта на защитата, която за първи път бе в такъв вид, така и на халфовете. Варненци не успяваха да затварят навреме подстъпите към вратата си и оставяха много празни пространства. Включително и по фланговете, както и при първия гол след корнер.
Това позволяваше на Левски необезпокояван да разиграва топката и да излиза с лекота на голови позиции. И, ако не бяха високомерието на домакините в завършващата фаза и блестящите изяви на Ковальов, резултатът със сигурност щеше да набъбне след почивката.
Ахилесова пета на Спартак през първото полувреме се оказа левия фланг, в който капитана Деян Лозев не се чувстваше комфортно, а и хората пред него не му помагаха да лимитира пробивите на „сините“.
Неслучайно оттам непокрития Сула подаде за втория гол, макар че след това и Петрашило закъсня да противодейства на Рупанов, преди тарана да насочи топката в мрежата.
На почивката Гьоко Хаджиевски реагира и премести Лозев на типичната му позиция отдясно, а Дамян Йорданов заигра ляв бек. Прекроена бе и атаката. Тя бе поведена от влезлия Колако Джонсън, зад който мина Бернардо Коуто, а по двете крила атакуваха другата смяна Даниел Иванов и Шанде.
Ефект от тези промени обаче не се видя. Или не се видя до 86-ата минута, когато Даниел Иванов изригна с изпълнение, близко до съвършеното, с което намали резултата. По този начин синът на Иван Кирилов направи интригуващи последните минути с първото си попадение за Спартак и в елита. За частичен обрат обаче нямаше време, нито пък „соколите“ разполагаха с сили и възможности.
Бих искал също да обърна внимание и на ситуацията в 20-ата минута. Тогава при 0:1 Дамян Йорданов спечели чисто единоборство с Фабио Лима до тъча и заедно с Коуто излизаха двама на един.
Тук обаче незнайно защо съдията отсъди несъществуващ фаул на Дамян и спря потенциалната голова атака на спартаклии. Коментаторът на мача също не беше съгласен с решението на Васил Минев, но се помъчи деликатно да замаже гафа с думите: Не съм убеден, че действията на Дамян Йорданов не бяха според правилата.
Аз обаче пиша всичко това не, за да омаловажа победата на Левски, която е абсолютно заслужена. Пиша го, тъй като смятам, че и в тънки моменти в мачовете като този, е в интерес на футбола реферите да са обективни, а не да се съобразяват с имената на отборите. В противен случай съмненията, че страха и преднамереността не са напуснали родните арбитри, няма да изчезнат.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лв без ДДС/30,68€ на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
2
0
