Временен мост застрашава живота на хората от село Първенец, нужни са 2 млн. лв. за нов

18.02.2020 / 08:46 2

Редактор: Юлия Георгиева

e-mail: julia_georgieva_petel.bg@abv.bg 

Кадър Нова тв

Мостът на пловдивското село Първенец във всеки един момент може да рухне и да остави хората без достъп до света. Съоръжението се руши от месеци. Хората са сериозно обезпокоени, тъй като те са убедени, че е само въпрос на време да стане наистина сериозен инцидент, който да отнеме нечии живот, разказва Нова тв.

Това е временен мост, чиито експлоатационен срок изтича в края на тази година, но той вече е компрометиран. Изключително опасен е, както за пешеходците, така и за шофьорите", коментира кметът на селото Ренета Плевнелиева. 

Мостът е временен, защото през 2014 г. придошлата река срути стария мост и тогава се сложи този, който е временен за пет години, обясни кметът.

Нужни са 2 милиона лева за строежа на нов мост, с които община Родопи не разполага.  



За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!

Последните новини виж - ТУК!


Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на info@petel.bg. Ще обърнем внимание!


Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!

 

 


Коментари
Коментирай чрез Facebook
5
1
гарфилд (преди 4 години)
Рейтинг: 53017 | Одобрение: 17147
Чудовището,дадох ти плюс.Защото едно време се е строило за хората,а сега...да краднеш някой лев,а творението ти да изкара 2-3 години,че и по-малко.Виж и Дяволския мост край Ардино.
2
2
4udovi6teto (преди 4 години)
Рейтинг: 36500 | Одобрение: 9445
Там, някъде край град Бяла, събрал спомени за отминали времена и събития, и днес над река Янтра – достолепен и горд, откакто този всепризнат майстор на националната архитектура - Кольо Фичето, го е създал, стои неговият прочут каменен мост. Мостът край гр. Бяла - едно от многобройните му строителни творения,превърнали се в израз на разностранния му талант на възрожденски архитект, строител, каменоделец и дърворезбар, създател на емблематични за българското Възраждане църковни храмове, мостове и сгради.         Това забележително за времето си творение, оцеляло до наши дни, спонтанно буди възхищението на всеки турист или преминаващ по този край пътник. Ако и вие, понесени насам от кръговрата на живота, не бързате или решите, че не можете да отминете просто, ей така – поспрете. Поспрете и се заслушайте в шума на Янтра, която приказка разказва за майстора със златен ум и златни ръце! Приказка – не, по-скоро – самата истина!         А истината е такава… Някъде през 1865 г., когато Мидхад паша – тогавашен управител на Дунавския вилает, решава, че над река Янтра трябва да се построи мост, който да свързва Русчук, Търново, Орхание и София, най-напред се пазари с придворния си архитект. Предложеният от архитекта срок, обаче е дълъг, а исканата сума от три милиона турски гроша – неприемлива!         Тогава,някой подшушва на пашата, че има в България един майстор – самоук, но пък, който работи хем по-хубаво, хем по-евтино! Извиква Мидхад паша Майстор Кольо Фичето, и му възлага задачата за моста.         Поискал майсторът две недели за изчисления. Върнал се в Търново, купил восъчни свещи от една черква и започнал работа. Нагрявал восъка на пламъка, после огъвал и слепвал вощениците. Така направил модел на мост с 14 свода, отгоре равен, а не корубест като старите римски кемери, със проста, но здрава конструкция – тъкмо по вкуса на тогавашния българин. После, от една права тояга си измайсторил рабош, с който отишъл край Янтра да прави измервания на място. Дни наред майсторът обикалял бреговете на реката, газел из студената вода, а по рабоша оставял разни знаци.         Накрая, лично пред пашата,заявява, че мостът ще струва точно 700 000 гроша. Ни повече, ни по-малко! Смаян от дързостта и самонадеяността на Никола Фичев, Мидхад паша отново го пита дали е сигурен в думите си.         Тогава прозвучава знаменитият отговор: ”Ако, Паша ефенди, не сторя моста до град Бяла за 700 000 гроша и по теркя си, вземи ми главата!”         А Уста Кольо не само изпълнил дадената дума,ами бил и възнаграден богато от турската управа - с орден "Меджидие”, заедно с който получил и нотариален акт за земя около Самоводската чаршия в Търново. Мостът,чийто строеж започнал през 1865 г., бил завършен окончателно през 1867 г. с дължина 276 метра.         Днес, пред поовехтелия вид на Уста Кольовото творение, неволно се замислям. . . Колко ли от днешните строители на България са готови с такава честност и категоричност да гарантират качеството на труда си?! Дали можем да оценим и осмислим този български гений?! Или още се чудим - подобно на прочутия пътешественик Феликс Каниц, който воден от желание за лична среща с Кольо Фичето, питайки го: ”Какви училища си завършил и какви дипломи имаш?”, получава най-необичайния отговор: ”Завършил съм на Байова ливада“ и неразбиращо продължава да пита: ”Ама, къде се намира това?” Със сигурност, обаче, мостът край Бяла дава повод на прочутия летописец само четири години преди Априлското въстание, да възкликне в своята книга “Дунавска България и Балканът”: “ Какво би могло да стане с такъв високо надарен народ, ако можеше едно от нашите многобройни технически училища да се премести на Балкана?”         В отговор – можем само да гадаем... И да се гордеем, че в този край на предосвобожденска България, преди повече от сто години, ”преминал майстор по земята, издигал къщи и чешми. И мост направил над реката, да виждам другите земи! ”В съзнанието ми вече звучи този познат рефрен от популярна българска песен – и тя, за прослава на създаденото от Уста Кольо Фичев.
Валери Станков

Последни новини

 
Всички права запазени © 2011 - 2024 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа
затвори X
реклама