Вулканичните изригвания могат да променят климата на планетата
снимка: Pixabay/
По време на големи изригвания огромно количество вулканична пепел се отделя в горните слоеве на атмосферата, която образува покривало, подобно на воал, предотвратяващо достигането на слънчевите лъчи и топлина до земята.
Освен това вулканичните газове, като серен диоксид, имат охлаждащ ефект, противоположен на този на парниковите газове, като въглероден диоксид.
Когато вулканът Тамбора изригва през 1815 г. на остров Сумбава в днешна Индонезия, той изхвърля приблизително 120 милиона тона серен диоксид на 40 километра в небето. Серният диоксид се превръща във фин аерозол от сярна киселина и в рамките на седмици обгръща голяма част от земята.
Аерозолният слой отразява радиацията от слънцето обратно в космоса, създавайки охлаждащ ефект в световен мащаб. Следващата година е една от най-студените в историята на планетата, разказва Amusing Planet, цитирани от profit.bg.
Изригването на Тамбора е най-мощното вулканично изригване, на което хората са свидетели. То започва на 5 април 1815 г. и продължава през следващите четири месеца, като изхвърля повече от 150 кубически километра скала и магма, създавайки калдера с диаметър 7 километра. Вулканът, чийто връх първоначално се издига на 4300 метра, се срутва до 2850 метра.
Последиците от изригването са катастрофални. Скали и пепел валят в региона в продължение на седмици, стигайки чак до Южна Суматра и Борнео, на 1 300 км. Целият остров е покрит с пепел и пирокластичен поток (бързо движещи се потоци от свръхнагорещени скали, тефра, сажди и токсични газове) с дълбочина до метър, унищожавайки къщи, посеви и изкоренявайки дървета.
Пепелта, която пада в морето, образува наслоявания с диаметър до пет километра. След това те преминават в открито море, където се срещат с британски кораби на 3 600 км. Фините частици пепел остават суспендирани в атмосферата в продължение на няколко години, създавайки невероятно цветни залези, виждащи се чак до Лондон.
Непосредствената последица от изригването е гладът в резултат на унищожаването на посевите. Той е придружен от всякакви заболявания, особено диария, причинена от пиенето на замърсена вода. Гладът е толкова сериозен, че населението на Сумбава е принудено да яде сухи листа и отровни грудки. Мнозина продават децата си за ориз. Около 48 000 души са убити на Сумбава и 44 000 на Ломбок. Десетки хиляди бягат в Ява, Бали и Южен Сулавеси, за да се спасят от глада.
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
