Вуйчото на прегазения в Панагюрище Петьо: За погребението детето беше буквално скърпено

19.04.2015 / 12:39 5

"Труд"

За погребението детето беше буквално скърпено. Не мога да разбера защо Пъков е навлязъл в насрещното, не зная дали е правена алкохолна проба, Петьо беше едно малко рибарче, весело и жизнерадостно дете. Това заяви пред „Вяра” Кристиян, вуйчо на прегазения Петьо в Панагюрище.

„Искаме справедливост и бързо съдебно производство срещу Цветан Пъков – убиеца на Петьо от Панагюрище”, заяви вуйчото на детето Кристиян Райнов. Малкият Петьо, който беше пометен и убит на място от колата на пазарджишкия бизнесмен, има роднини в Дупница, които стартират подписка срещу шофьора и в региона.

Те искат прокуратурата да изготви бързо обвинителен акт и да не връща книжката на шофьора.

„Сега единственото, което може да ни помогне, е гражданската позиция на хората, общественото мнение, за да се надяваме на справедливост. Затова правим подписката. В Панагюрище тя вече е подписана от доста хора. Пускам я в София, в Благоевград, сега и в Дупница. Надяваме се на подкрепата на хората, за да не му се размина на Пъков. Бабата на детето Росица Колибанекова е от Дупница. Прабабата Божура Медарска живее от близо 50 години в града. Детето е идвало тук за празници, за ваканции. Той много обичаше  парка. За нас сега е важно да съберем с подписката подкрепата на хората, за да не може Пъков да се измъкне. Това ще подкрепи и семейството, няма да спре мъката, но все пак е някак по-лесно да знаеш, че има някаква подкрепа. Имаме нужда от гласност и подкрепа”, разказа потресеният вуйчо, който е братовчед на майката Десислава Гевечанова.

„Майката Деси прекарваше тук ваканциите. 6 години учи в Благоевград и беше все тук с детето. Аз я посрещах, изпращах, готвех й. Дъщеря ми Росица, като си вземеше отпуска, и тя идваше тук да помага и да се грижи за Петьо, и другата му баба Диана от Панагюрище е идвала да помага. И така го изгледахме Петьо, докато майка му учеше в ЮЗУ”, разказва през сълзи прабабата Божура.

„При инцидента детето е било с баща си Петър Гевечанов, семейство държи кафене и автомивка на главната улица в Панагюрище. Малкото братче на Петьо – Ники е на 2 години, майката е била с него тогава. Бащата е трябвало да влезе за една минута в кафенето. След което чул удара и изскочил да види какво става. Той дори не е имал време да реагира, не е имал време да се разправя с въпросния Цветан Пъков”, каза Кристиян.

Той уточни, че 44-годишният Пъков върти бизнес с камиони и отрече бащата Петър да е бил в приятелски отношения с бизнесмена. След като бащата излязъл от кафенето, вече било късно и нищо не е можел да направи, детето е починало на място.

„В града се говори, че шофьорът се е движел със 140, но много версии излязоха. Знам, че е минал и в насрещното, дефакто е влязъл в лявата лента, блъснал е детето, имало е и очевидци на случая. Бащата веднага се е затичал да го вземе. То е било абсолютно размазано, видял е детето си размазано. Каза, че веднага след инцидента Петьо вече не е имал пулс. Откарват го в Спешна помощ, но нищо не е било възможно да се направи. Детето е летяло над 60 м, гледката е била страшна. Като видях детето в ковчега, то нямаше нищо. Беше абсолютно скърпено, кожата му беше оцветена в много цветове, имаше дупка в главата, цялото издрано”, описа ужаса Кристиян и добави, че след инцидента Пъков слязъл от колата и се държал нагло.

Бащата Петър питал: „Какво направи, бе човек, утрепа ми детето”. А той му отговорил: „Какво да направя”.

Това са били думите му, след като е сгазил едно дете. Петьо сега трябваше да е в първи клас. Ходеше на детска градина. Беше страшно палав, весел, обичаше да танцува, да се смее, да се закача. Всяко дете е весело, но той беше Денис Белята. Но не е карал колелото си на платното. Като се случи нещо толкова ужасно, някак по-леко е, като мислиш, че е инцидент, че детето не е пресякло правилно, че е изскочило пред колата или нещо друго. Много по-тежко е да знаеш, че това е убийство.

Петьо си е карал колелото до тротоара. Там е населено място, има къщи, има кафенета, ограничението е 40 км. Колата – бял джип Q7, блъска детето и то умира на място. И това е. Те са го откарали вече мъртво в болницата. След този удар Петьо не е имал никакъв шанс. Хората коментират, че ако Пъков е карал с по-малка скорост, е могло нещо да се направи. Петьо толкова обичаше това колело”, каза още Кристиян. Той уточни, че Петьо не е бил дете, което ще щукне по улицата.

Двамата са карали заедно колело и детето винаги го е слушало, когато му се казва да кара по тротоара, да не пресича улицата докато не дойде с него. И той винаги го изчаквал.

„Петьо много обичаше да идва на гости в Дупница при прабаба си. И той, и цялото семейство, са от Панагюрище, но много обичаха да идват тук. В деня на инцидента си писахме с лелята на детето Виктория, която е на 16 години. Тя има рожден ден на 27-и. Няма да го празнува, естествено. Искаше пролетта да дойде на гости в Дупница. Семейството е съсипано. Майката Десислава е много зле, на лекарства е. Тя в момента няма сили да погледне по-малкия си син, а трябва да е силна точно заради него. Бащата Петър се опитва да се държи, но Деси е рухнала. На погребението тя не искаше внимание, тя просто беше съсипана. Галеше детето и ронеше сълзи. Беше тиха, свела глава и гледаше Петьо, не погледна хората. Когато я видях в дома й преди погребението, погледът й беше празен. Детето беше убито, но с него Пъков уби цялото ни семейство. Майката на Деси – Росица Колибанекова е учителка, има тази година клас с абитуриенти и само ще ги изпрати, няма да ходи на тържеството. Цялото семейство е много активно. Ходят по екскурзии, мероприятия. За погребението горе-долу се държаха, но вкъщи беше страшно. Пред хората се държаха, пак много страдаха, но се държаха.

Това е едно дете, отгледано със страшно много любов, много трудности, защото когато Деси го роди, беше много млада, учеше висше. И за да може да завърши, получи много помощ от роднините. Петьо беше дете, което искаше много внимание. И в един момент всичко отиде на вятъра. Близките сега се надяваме, че те имат по-малко дете, което де ги крепи. Но то няма да има спомен за батко си. Аз съм виждал много неща в живота си, макар да съм още млад, но това да видиш майка в това състояние… Братовчедка ми е само на 24 години и вече е почернена. Бащата е на 27 години”, не може да повярва Кристиян Райнов.

Роднините разказват, че Петьо е бил много лъчезарно, игриво, палаво дете, обичащо живота. Обожавал е да лови риба с баща си, да кара колело, да играе с топка. „Това беше едно малко рибарче. Много весело, като чуеше музика, веднага ставаше да танцува. В детската градина играеха танци, учеше английски. На погребението му дойдоха учителките, при които трябваше да бъде в първи клас. Дойде учителката му, при която в деня на погребението беше на урок по английски, ходеше и на частни уроци по английски. Петьо не можа да отиде на урока”, представя племенника си Кристиян.

„Той като дойдеше у дома, започваше да търси играчките. Знаеше къде, още на 2 годинки си ги намираше. Последно го видях на Нова година, бяха ходили на Боровец и минаха да ме видят”, спомня си прабабата на момченцето.

„Аз много често летя по работа, пътувам и го лъжех, че го гледам от самолета дали слуша. Баба му ми е разказвала, че той като види самолет, започва да вика: „Вуйчо, аз слушам”. На погребението му казах, че вече той ще ме гледа отгоре. Сменихме си ролите.

Цяло Панагюрище е потресен, хората плачеха по улиците, хора, които не познаваха семейството. Детето е било на тротоара, на бордюра, той навлиза в другата лента в насрещното и го блъска. Аз не мога да разбера и никъде не става ясно защо той е навлязъл в насрещното. Не зная дали изобщо е правена алкохолна проба. При последната му катастрофа не му е направена проба за наркотици.

В Панагюрище като цяло градът е като една малка мафия. Ние за Дупница си говорим, но там е още по-зле, защото е абсолютно затворен кръг и е като в Дивия запад. Полицаите колят и бесят и по-заможните могат да си позволят да са безнаказани.

В самия град има много други фрапиращи случаи, за които съм чувал. Вече на хората им е писнало. Иначе местните са родолюбци, много гостоприемни и много добри. Но там си има една прослойка хора, които си мислят, че те колят и бесят”, описва Кристиян ситуацията.

Срещу Пъков има повдигано дело за опит за унищожаване на чужда собственост. След инцидента с Петьо се появиха двама души, пострадали на пътя след сблъсък с бизнесмена, отделно той има още 20 акта. А последните двама пострадали се оказва, че изобщо не се водят, защото не са подавали жалби.

„Това сигурно означава, че има още много неща, които са му се разминали. Сега просто ще изникват. Ние не се страхуваме, семейството няма какво повече да губи. Леля ми Роси – бабата на Петьо, тъжи за почернената си дъщеря. Братовчедка ми тъжи за детето си. Свекърва й Диана е почернена. Тя е силна жена, гледала е Петьо от малък, съкрушена е. Те са едно задружно семейство. Майката и бащата на Петьо са млади, но се скъсваха от работа. Те са адски отрудени. Петър и Десислава работят на две места, само и само да осигурят децата си. Петьо беше едно задоволено с всичко дете. Но родителите му много помагаха. Дариха например телевизор за детската градина на Петьо. Помагаха и на някой закъсал. Леля ми Роси е най-добрият човек, когото познавам. Тя е от този тип хора, на които животът им минава, живеейки за другите. Тя преподава на сираци. Помага на сирачетата да си намерят работа, след като станат пълнолетни. Помага на кой с каквото може – на закъсали, и точно на нея да се случи. А ние си мислим, че на добрите хора не може да се случи подобно нещо. Не е така. И за братовчедка ми не мога нищо лошо да кажа. Те са семейство еталон, сега целият град ги гледа като една почернена фамилия. Те всъщност са”, каза Кристиян.

„На такова погребение не съм била. То беше венци, то беше цветя. Попът имаше следващ ангажимент и го отложи, защото хората не можеха да минат. Целият град се изсипа. Колони, колони от хора дойдоха. Погребението продължи до 17 часа”, допълва го баба му Божура.

„С леля ми Роси си говорихме, че нашето дете стана курбан, дано да няма следващо. Всички трябва да се борим за по-строги наказания, защото законът предвижда наказание от 0 до 3 години. И аз не мисля, че има човек, който ще каже, че това е нормално наказание за отнет човешки живот. Тези 3 години добре, но братовчедка ми никога няма да е щастлива вече. Леля ми ще се съсипе покрай нея”, тъжно завърши Кристиян.

Тази година за рождения си ден през септември Петьо мечтаел сам да си организира тържеството. Хвалил се, че ще празнува като големите в заведение. Нямало да е детски рожден ден.


Коментари
Коментирай чрез Facebook
4
1
iTechnology (преди 6 години)
Рейтинг: 3603 | Одобрение: 1053
Съдят го за 6 години затвор , от който ще му дадат 3 ... и от тези 3 за добро държание и работа в затвора ще излезе след 18 месеца...

Последни новини

 
Всички права запазени © 2011 - 2021 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа
затвори X
реклама