Ядем домати, пръскани със забранена отрова

Турските домати, които се внасят в България, са пръскани със забранения у нас и в ЕС инсектицид ДДТ. За това алармира бивш преподавател от Селскостопанския техникум в Садово, пожелал анонимност. За използването на отровата, която в Турция е разрешена, той научил от бивши негови ученици, които се изселили в Бурса и там отглеждали зеленчуци. Преподавателят предупреди за честата практика турски домати  да се предлагат у нас като българския, пише Marica.bg. 

От началото на годината нито една партида с домати и чушки, внос от Турция, не е тествана за пестициди. През лятото на 2014 г. инспектори към Областна дирекция по безопасност на храните в Хасково осуетиха внос на 1 340 килограма сладък пипер от Турция през Капитан Адреево. Тогава при рутинна проверка се хвана неразрешения пестицид Difenthiuron, а цялата пратка бе унищожена. От Асоциацията на растителнозащитната индустрия в България се опасяват, че ДДТ може да влиза у нас нелегално и с него да се пръска срещу вредители. В много страни извън ЕС употребата на пестицида още не е забранена и дори напротив - тя е в разгара си, защитавайки реколтата от скакалци и почвени вредители. Няма общ закон, който да забранява употребата на ДДТ на международно ниво, затова е необходим засилен контрола върху вноса. 

Вредата от препарата 

Забраненият ДДТ или дихлоро-дифенил-трихлороетан е безцветно, кристално вещество, със специфична миризма. Има славата на инсектицид номер едно, бич за всякакви вредители по растенията. Парализира нервната система на насекомите, а при топлокръвните животни се натрупва в тялото. За повечето култури не е фитотоксичен. Температурата му на топене е 108 градуса, т.е. практически неразтворимо във вода, но с голяма разтворимост в мазнините и повечето органични разтворители. Пръскането на растенията с ДДТ е забранено поради доказано вредно действие върху човешкия организъм - уврежда черния дроб, сърдечно-съдовата система, централната нервна система, спомага за появата на тумори и предизвиква много мутации. Ново проучване е доказало, че пациенти с Алцхаймер имат до 4 пъти по-високи нива на ДДТ в телата си, отколкото здравите хора. Освен това съединението може да престои в човешкия организъм половин век без да достигне до полуразпад и дори да се предаде на потомството. А част от клетъчните мутации, до които може да доведе, все още са обявени за непредвидими. Инсектицидът се акумулира в почвата, където може да се задържи десетки години.

Бащата на ДДТ с Нобелова награда за медицина

ДДТ е открит от швейцарския учен Паул Мюлер през 1939 г. Съединението, създадено в центъра по растителна защита в Базел, било изключително ефикасно срещу колорадските бръмбари, опустошаващи картофените насаждения в Европа и Америка. Скоро се оказало, че действа не само срещу тях, което донесло славата на ДДТ като„инсектицида-чудо”. През 1948 година бащата на ДДТ получава Нобелова награда за медицина за своето откритие. Инсектицидът станал панацея при епидемии от коремен тиф, малария и други силно заразни болести в началото на Втората световна война. Войниците го пръскали върху кожата си и действието му продължавало с месеци. Така маларийните комари и въшките, които са основен източник и разпространител на заразите, стояли далеч от хората. 

Отровата в България 

Употребата на ДДТ е забранена в България през 1969 г. Инсектицидът е използван за борба с маларията в периода 1969-1980 г. с разрешение на Министерството на здравеопазването , като част от отровата е освободена от Държавен резерв за еднократно използване. Остатъчни количества от него се намират в складовете за съхранение на стари и негодни пестициди. Преди няколко години забраненият ДДТ бе открит в наднормени количества в утайки на реки и язовири във водосбора на река Арда. Изследванията показали съдържание на ДДТ от 15 до 140 пъти над нормата. Най-високата концентрация на пестицида била в язовир "Кърджали" .