Янко Атанасов приживе: Искам да отида на "Тича" като се стопли времето и да чуя пак "Айде, моряци"
Снимка: Народно дело
Както писахме, легендата на Черно море Янко Атанасов почина на 84 години.
Янко е част от големия отбор на "моряците", който през сезон 1968/1969 завършва на четвърто място в елита, второ най-добро постижение в историята на клуба в "А" група сега (ефбет лига).
"Янко е роден в Попово, играе две години в "Спартак" (София) и оттам дойде при нас. През 60-те бе незаменим в защита и дълги години капитан на отбора. За мен бе удоволствие, че играех с него. През 1963/1964 взехме приза за най-добра защита в елита, благодарение и на Янко. До нас бяха също Абил Билялов и Димитър Боснов, Бог да го прости. Янко бе добър човек, с изострено чувство за справедливост и уважаван от съиграчи, треньори, ръководители, фенове и приятели. Изразявам своите съболезнования на близките на Янко Атанасов", заяви за "Петел" друга легенда на Черно море Иван Василев.
---
В памет на Янко Атанасов "Петел" припомня една от срещите му с Иван Василев в хоспис край Варна, където беше през последните години.
Съотборници на терена. Приятели в живота. Но преди всичко много добри футболисти на онзи славен Черно море, който през 1969 година завършва четвърти в „А” група, след като изпуска нелепо бронзовите медали в последните три кръга.
Естетите и до днес са единодушни, че това е един от най-големите отбори в историята на клуба. По-възрастните са имали късмета да го гледат и аплодират, а по-младите поколения са придобили впечатления за него от книги, Интернет, дядовци, бащи и откъслечни видеа.
Янко Атанасов и Иван Василев бяха стожери в защитата на онзи Черно море. И близо половин век по-късно те отново се върнаха към приятни случки на терена в хоспис „Мишел Паре” край Варна. Тук 81-годишният Янко е вече четвърта година, след като изгуби жена си.
„Я, Ванчето е дошъл да ме види. Ванчето, да. Така му викахме с Димитър Боснов”, зарадва се Янко на посещението, преди по-малкият с три години Василев да му подари новия календар на Черно море и клубно флагче. Следват прегръдки и целувки, и неизменните при такива срещи спомени за едно успешно минало с любимата топка.
„Ванче, Ванче. Каква защита бяхме само. Аз, ти и Босната, а пред нас Биляла. Две-три години допускахме най-малко голове в групата, по-малко дори от Левски и ЦСКА. Когато се налагаше, аз ви пазех гърба, а ти и Босната – моя. Победи, пълни трибуни на „Юри Гагарин”...Абе, радвам се, че моята футболна мечта в Черно море продължи по-дълго, отколкото предполагах”, казва Янко.
Последният отдавна е увековичил името си на „Тича”. След като идва от Спартак (София), той носи достойно фланелката на варненския тим в периода 1959/1969 в „А” група. Записва 246 мача (с 3 вкарани гола), което му отрежда седмо място в класацията по изиграни срещи за Черно море в елита. Имайки предвид колко се задържат футболистите на „Тича” в днешно време, едва ли някой някога ще измести Атанасов от топ 10.
„Ванче, за мен бе привилегия, че бях част от такава защита и съотборник с такива личности и големи хора - ти, Босната и Биляла, Иван Иванов-Шопа, Симеон Нинов, Стефан Янев, Стефан Генов, Спас Киров, Никола Димитров, Георги Димитров-Червения, Здравко Митев, Стефан Богомилов, Андрей Стоянов, Стоян Георгиев-Тянко, Тодор Великов, Владко Грозданов, Вахан Саркизов, по-късно Божил Колев, Дамян Георгиев, Кеворк Тахмисян, Никола Димов. Ако изпускам някого, то е единствено от вълнение”, връща се назад във времето Янко.
Неусетно раздумката се насочва и към настоящия Черно море. Устните на Янко потреперват, едва смогва да задава въпроси, сякаш притеснен, че може да забрави да пита най-важното: Ще направи ли Илиан Илиев отбор? Защо паднахме толкова тежко от руснаците в Турция? Ще влезем ли в топ 6? Кога ще е готов новия градски стадион?
Иван Василев успокоява своя приятел, че „моряците” от години вървят по правилния път, а скоро ще го води и на мач на модерно съоръжение. Янко, обаче го прекъсва:
„Ванче, докато стане градския стадион, искам поне веднъж да се върна на „Тича”, и да чуя „Айде, моряци”. Ще ме заведеш, като се стопли времето, нали?” Василев кимва утвърдително, че и това ще стане през март или април.
Към разговора в този момент се присъединява и Серо моряка, известен потомствен варненец. ”Бате Ванко, хубаво направи, че дойде да го видиш. Янко често ми говори за теб и Босната. Знаеш, че всички арменци във Варна сме черноморци, така че дано нашите с новия треньор, който си е черноморче, започнат да бият наред”, пожелава Серо.
Докато мъжете подхващат и теми извън футбола, собственичката на хосписа Михаела ми разкрива: „Щом днес темата е Черно море, нека и аз да кажа, че съм свързана с този клуб. Вратарят Георги Велинов е мой кръстник, но не съм го виждала повече от 20 години. С единия му син, обаче поддържаме връзка във фейсбук.”
Както е известно, Велинов пази на Черно море в периода 1977/1978, а после отива в ЦСКА, където прави име във футбола.
„Радвам се, че съм полезна на такъв човек като Янко. Възпитан, уважителен, с огромно сърце. Изпълнява стриктно каквото му кажат лекарите, спазва установения ред и никога не ни е създавал проблеми. Много обича да гледа футбол по телевизията – от всички първенства. Но дават ли Черно море, изведнъж става друг и в следващите 90 минути се пренася в своя свят. А когато любимците му не са победили, става страшно. Затваря се в себе си и с часове не говори с никой, докато го преодолее”, разкрива Михаела.
На изпроводяк тя благодари на Иван Василев за визитата и календара на националния отбор на България, който й подари: „Ти зарадва с прекрасни минути Янко. За последен път той се беше вълнувал така, когато дойде да го види синът му...”
Вратата хлопва зад мен и Иван Василев, и си тръгваме към Варна. Докато пътуваме си мисля за онази невидима магия на футбола, която ражда и калява приятелства за цял живот. Те карат хората да се чувстват свързани, да се връщат един към друг и да споделят спомените си. Така тръгват и футболните легенди, и истории - от уста на уста...
Недко Петров, petel.bg
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
