Юбилярят Наим Сюлейманоглу: Никога няма да простя, че ме прекръстиха
Най-великият щангист за всички времена Наим Сюлейманоглу става на 50 години днес. Роден е в кърджалийското село Птичар.
Блиц ви предлага откъси от дългото и откровено интервю, което Наим даде преди време пред турския вестник “Хюриет”. В него той говори за голямото събитие от 86-та година, бягството в Турция и осиновяването от страна на турския президент Тургут Йозал.
Разказва за болката след прекръстването му на Наум Шаламанов по време на възродителния процес, за отношенията си с партийния лидер на БКП Тодор Живков и за перипетиите, през които минава семейството му.
“Аз нараних дълбоко Тодор Живков, като избрах Турция, но вътрешно той е бил подготвен, че това рано или късно ще се случи. Нямах 18 години, когато ми смениха името, а това е рана за цял живот. Да се събуждаш сутрин и да не помниш как се казваш по документи - това не го пожелавам и на враговете си“, споделя Сюлейманоглу.
Наим свива устни при споменаването на възродителния процес, започнал в началото на 70-те и продължил до края на 80-те години, пише Блиц.
“Това е едно от най-срамните петна в съвременната политическа история. Никога няма да го забравя и никога няма да простя, че ме прекръстиха на Наум Шаламанов. Позорен момент, свързан е с много лична драма и тайни, за които, бъдете убедени, че докато съм жив, няма да позволя да излязат на светло“, допълва Джобния Херкулес.
Сюлейманоглу разказва и за преселението на цялото му семейство от България в Турция през 1988 година. Тогава майка му, баща му, двамата му братя и снаха му са превозени натоварени с камион през Капитан Андреево.
“Опразниха къщата ни в Кърджали и на село. Разграбиха имуществото ни. Накараха нашите да оставят почти всичко и да тръгнат. След 1990 г., когато режимът на Живков падна, аз се върнах, за да видя какво е останало. Потърсих автомобила на татко, но научих, че той е бил отдавна продаден в чужда държава“, разкрива трикратният олимпийски шампион.
“Ние бяхме добри и трудолюбиви хора. Не пречехме на никого. Възродителният процес бе планиран да се осъществи тайно, но надигнахме глава, защото искахме цял свят да разбере какво се случва зад затворените врати на България. Това бе нашият начин гласът ни да бъде чут. Това ускори в значителна степен процеса на настъпване на демокрацията. Режимът на Живков бе обречен. Въпреки че вече си бях извоювал статут на национален герой със спортните си успехи, аз бях предупредил Живков, че някой ден все пак ще избягам. Той направи всичко, за да ме спре. Денонощно ме пазеха цели орди цивилни и униформени полицаи. Конвои! Не можех да мръдна, без някой да е до мен на половин метър. В крайна сметка обаче бягството се осъществи от далечна Австралия. Никога няма да забравя жеста на тогавашния президент на Турция Тургут Йозал, който ме осинови. Това беше нещо уникално от негова страна“, спомня си още Наим Сюлейманоглу.
Според него, докато Тодор Живков е поставен под домашен арест в семейната вила в Бояна, двамата се чуват няколко пъти.
„Тогава моралът на спортистите и на хората сякаш бе друг. Характерът на спортистите също. Днешните са сякаш от друга планета. Приличат на туристи, попаднали случайно в някой си национален отбор. Пият, без да им мигне окото, всякаква химия, защото искат непременно да се окъпят в слава. Допингът за тях е дума от ежедневието. По наше време такива неща рядко се случваха. Затова и рядко имаше положителни проби“, завършва великият спортист.
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
