Юлия Георгиева: Сълзите на изоставените родители

Близките нямат съвест към нас. Така проплака един възрастен човек, изоставен в дом „Гергана“ от семейството си. Управителят на дома за стари хора Филип Щерев, който от години вижда страданието на пенсионерите, до такава степен е обезсърчен от незаинтересоваността на синовете и дъщерите на старците, че заставайки пред медиите, той не апелира за повече пари за дома, за храна или одеяла. Той използва вниманието на журналистите, за да напомни на семействата, че за възрастните хора подслонът и храната са толкова важни, колкото и вниманието и обичта от страна на техните деца. Но такива, за съжаление, рядко се виждат.

Каквото и да се каже, както и да се коментира ситуацията на 140-те обитатели на „Гергана“, огромна част от които са буквално захвърлени и забравени от семействата си, ще е слабо. Какво можеш да кажеш на човек, който е забравил, че има майка? Човек, който години наред не е посетил баща си просто за да го попита как я кара, има ли нови приятели, има ли нужда от нещо? Какво толкова ще поиска един възрастен човек? Ще кажа какво поискаха хората – чаршафи, защото старите са ужасно износени, и одеялце. Час внимание. И то не толкова да говорят те, а да чуят, че децата и внучетата са добре, някоя весела история, с която да живеят до следващото посещение. Нищо повече. Старостта може да не е красива и приятна. Но тя е отредена за нас, хората.