Една петгодишна красива госпожица вчера вече виждаше морето. Сигурно се е радвала. Питала е кога ще стигнат. Нямало е как да си помисли, че ще докосне вълните, само че на едно друго място. 

В друг живот. Не в този, където на пътя през ден умират деца. И не само. Не в този, където пътищата са бойни полета. Не в този, където говорим за магистрали и как да летим по тях със 140 км в час.

За Бога, братя, осъзнайте се! Пътищата са за това, за да стигнем там, за където сме тръгнали. А не там, където едно петгодишно дете никога вече няма да види морето. А родителите му никога няма да видят усмивката му.  

 

 

Ирена Цекова