ЗА ЕДИН УМИРАЩ ЛЕБЕД И ГОЛИТЕ АБИТУРИЕНТКИ

Чалга – наслушали сме се на нея, но лошото е, че колкото и да не ни се иска да си признаем, тя не само ни преследва в живота като в едноименната песен от 90-те, но се превърна в наша философия. И полуголите ни абитуриентки са чалга, и проституиращите деца, и отношението ни към околните, а за политиката изобщо да не говорим. Докарали сме я дотам, че хората, които все още са запазили малко от здравия си разсъдък, се радват, ако поне денят им е минал нормално, без да ги връхлети някоя гадост.

Мислехме си, че уикендът ще мине скучно, но ето че тема на Варна стана един лебед със счупено краче, което бедства на плажа. Хората го хранят, съжаляват го и подават сигнали. Но на РИОСВ не й пука, независимо че там работят еколози и преди всичко хора. А в коментарите под материалите за бедстващата птица един човек написа: „Похвално е това, че сме загрижени толкова много за всички живи същества, но ако може да се загрижим малко повече и за себеподобните си, няма да е лошо...“ Така е. Но когато се прибираме вечер вкъщи и останем насаме, няма да е лошо да погледнем и в душите си – защото те все още са там и страдат от това, че допускаме да бъдат заглушавани от поголовната чалга, която се е превърнала в норма. 

Юлия Георгиева