Докато любимите ни общински съветници цъкат на новите си таблети, купени с общински пари срещу около 17 300 лева, специалистите от дневен център „Йоан Златоуст“ търчат с флашки в околните офиси, за да могат да си принтират документите . Мисля, че няма нужда да се обяснява нелепостта на ситуацията, в която екипът на центъра е изпаднал за сметка на други едни хора, които твърдят, че с покупката ще спестят бумащината. Тя, бумащината, в условия на криза можеше да се спести и по друг начин. Изобщо спестовността в тази община има странни измерения. Често се дават пари за неща, които могат да се отложат, а се спестяват дейности, от които градът има крещяща нужда. Но какво ли разбирам аз!? Тук, в България, е важно не какво човек върши, а какъв пост заема и с каква джаджа си играе. Ето за това специалистите, които помагат на родителите на деца с множество увреждания да не ги оставят в някой дом да умрат от недохранване, „заслужено“ взимат 380 лв. заплата и търчат с флашките насам-натам, а общинските съветници, избрани от народа, важничат с таблети. Честито!

 

Юлия Георгиева