ЗА ОЧИТЕ, ВЕЖДИТЕ И ОБЕЦАТА НА УХОТО
Всички я знаем поговорката за изписването на веждите и ваденето на очи. Лошото е, когато някой с добри намерения усети горчилката от потвърждаването на нейната истинност. В случая това най-вероятно изпитва младото гражданско сдружение „Варна диша“, което внесе в съвета предложение за спиране на и без друго незаконния достъп на коли в Морската градина. Преработено от съветниците на ГЕРБ, то се превърна на практика в решение да се узакони преминаването на автомобили по алеите на Салтанат. Да продължаваме ли с поговорките? „Къде го чукаш, къде се пука“ и други подобни много точно описват трагикомичната ситуация със забраната на колите в Морската. Ако не друго, нека на гражданските активисти им остане обеца на ухото, че на вълка вратът му е дебел, щото сам си върши работата, а не разчита на бързи кучки, дето гледат да родят каквото имат да раждат до края на мандата, че знае ли се дали ще имат друг.

