ЗА ВРЕДАТА ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ГУРБЕТЧИИ

 

Еврика! Европа откри виновните за проблемите си. Българските имигранти подяждат социалните фондове и не оставят нищо за бедните британци и германци, проплакаха премиери, министри и партийни лидери. Кметът на белгийския град Гент поиска България да спре емигрантите си. На същото мнение е колегата му от германския Дуисбург. Имигранти задръстват болниците, пречат на британците да се лекуват, твърди здравният министър Джереми Хънт. Представете си какво ще стане догодина, когато отпаднат забраните да се движат и работят по целия континент, твърдят те. И призовават: спрете ги! 

Кого всъщност да спрат? Забележете, става дума за хора, които напълно законно отиват да работят, а не протягат ръка за просия. Не че последните липсват – дори някой се изхитряват да се откажат от помощи у нас, за да получат повече в чужбина. Но определено те са незначително малцинство. Според анализаторите над 85 процента от българите гурбетчии работят официално, и то яко. Произвеждат, без да получават заплатите на местните. И си плащат всичко – данъци, осигуровки и пр., в местната хазна. Мнозинството от останалите също работят, дори по-яко, но неофициално, за още по-малко пари. И едните, и другите помагат на британския и на германския бизнес, пък и не само на техните, да излязат по-бързо от кризата. Кой има повече полза от това?

Или да вземем студентите българи. Точният им брой никой не може да каже. За Германия оценките са между 10 и 15 хиляди. По най-скромни сметки, те носят на Германия поне 100 000 000 евро годишно – такси, наеми, храна. Средства, изработени от родителите им в България и изхарчени в Германия. Във Великобритания оценките са за 10 000 студенти. И още хиляди в Австрия, Италия, Холандия... Накрая могат да си изберат най-кадърните от тях. Даром – хиляди специалисти с висше образование, изучени за българска сметка. Кой има полза повече от това? 

Остава една малка част, която наистина е тръгнала на социален туризъм. Според британския министър Марк Харпър, едва 5% от всички имигранти получават държавни помощи. Това ли са българите?

Защо тогава е този рев? Кризата затрудни живота на мнозина – безработицата достига рекорди, производството се възстановява бавно, а идват избори. В Германия те са през септември. Във Великобритания консерваторите, които са на власт, загубиха катастрофално местния вот и парламентарният следващата година тъне в мъгла. Властващи и опозиция се обвиняват взаимно, националистите вдигат рейтинги с призиви против чужденците. Изпитано средство да се отвлече вниманието от собствените проблеми, е да се търси вината навън. Кой може да бъде по-удобната  мишена освен българите, които дори за родни политици са „лош материал”. Вярно ли е това, или не, е второстепенен въпрос.

Което няма нищо общо с принципите, на които се гради съвременна Европа. По-скоро става дума за принципа всеки да се спасява сам, за сметка на другите. За каква обединена Европа тогава говорим? И има ли бъдеще Европейският съюз по този път?

Йордан Дончев