Нали забраненият плод бил най-сладък, че и при хората е така – при червен флаг – юруш към вълните. Нашенци и чужденци стават смели, когато предизвикателството е голямо. В същото време статистиката бълва сигнали за нещастни случаи и пак нищо не стряска екстремистите. Дори тези, които усещат, че във водата е като в центрофуга. Вярно е, че добрите плувци вярват в себе си, но преди дни дори спасители станаха жертви, докато вадиха от морето потъващи деца. Да не говорим пък, че някои родители най-спокойно пускат хлапетата си с пояси и дюшеци в бурното море и спокойно се припичат на слънце. 

Казват, че когато за някого е толкова важно да плува точно когато е най-опасно, явно „дяволът го бута“ или „така му било писано“. Дали е така, или хората просто си търсят белята – нека всеки прецени сам. 

Вярно е, че каквото е писано, това става, но за това всеки има мозък и очи да види кога специалистите предупреждават с червен флаг за възможните рискове.

 

Виолета Гурнакова