ЗАБРАВИХА ЛИ ВАРНЕНЦИ, ЧЕ ИСКАТ ПРОМЯНА

 

Веселин Златков

Никой не е доволен от резултата от изборите във Варна. Това е първият извод, който се наби на очи още в нощта на вота. Обикновено след изборите всеки се изкарва победител, но този път всички партии в града ни предпочетоха не само да мълчат, а и изобщо да не се появят в изборния пресцентър в ДКС. Това е на практика уникален случай, в който политиците да не искат да кажат нищо, и то точно в нощта, когато прожекторите ги осветяват най-силно.

Но с какво да се похвалят ГЕРБ, които въпреки първото си място по брой гласове, изгубиха управлението си. Как и БСП да докажат, че са победители, когато пак са втори, макар броят на депутатите им от Варна да се удвоява - от двама на четирима. Когато пък  големите мълчат, какво да кажат по-малките, чиято роля така или иначе ще е второстепенна, каквато и да е съдбата на вече избрания нов парламент.

Тези въпроси наистина имат риторичен характер, защото предсрочният вот ни донесе по-скоро несигурност за следващото управление, отколкото успокоение за изнервения избирател. Носи също и натрапчивото усещане, че резултатите от тях са междинни, т.е. ще са важни само докато бъдат насрочени нови избори след неясен брой месеци. Можем ли изобщо да търсим нещо положително в изхода на изборите във Варна? Може поне да се опитаме. 

Позитивното при ГЕРБ може да се види, ако новата им порция депутати се окаже по-различна от старата. Преди четири години беше лесно, защото и Варна, като цялата страна, се беше вторачила в образа на „спасителя“ Бойко Борисов. 

Провалът на илюзията беше избегнат този път, но ГЕРБ трябва коренно да преосмислят поведението си, ако не искат той да стане факт много скоро. Много варненци гласуваха за тях по силата на различни обстоятелства, но също така много показаха, че отказват да го направят, каквото и да им коства това. 

БСП може и да не надвиха опонента си, но пък изпращат в Народното събрание депутати, които могат да свършат много работа, и това май е най-ценното от тяхното представяне във Варна. Сбъркаха ли социалистите някъде, къде точно и можеха ли да са първи, сигурно още много ще се говори. Без съмнение обаче кампанията им тук отвори теми в сфери като здравеопазването и морския бизнес, които имат нужда и от дебат, и от реални действия, и левицата едва ли ще загърби.

За да спазим позитивния тон дотук, трябва да признаем, че „Атака“ се възроди на този парламентарен вот. При това, забележете, след като предишните варненски депутати от тази партия буквално дезертираха от нея. На стабилното представяне на ДПС също може да се гледа от положителната страна най-малко заради равновесието, което внасят по повод силното представяне на предишната политическа сила. Балансът е важен за демокрацията.

Само в едно е трудно да се намери положителното и то е очевидно. Само преди два месеца Варна беше врящ котел от гражданско недоволство. Всеки искаше промяна, всеки искаше властта да стане различна.

Когато обаче дойде денят да се избира, варненци сякаш гласуваха по навик. „Искаме промяна, а не подмяна!“, се оказаха празни думи. От недоволството остана само споменът за дългите разходки по булевардите. А също и една грамада от камъни пред общината, която да ни връща в мислите ни към момента, в който да се вярва в желанието за промяна имаше смисъл.