Тези дни много скъп за мен човек ме попита: „И за какво да се връщам в България!? Новините видя ли ги!?“ Честно казано, беше ми адски трудно да отговоря на този въпрос, както и да не се изчервя, защото макар и двамата да сме българи, аз съм тук и преглъщам всеки ден новините, които са от ужасни по-ужасни, и някак свиквам с тях. Обедняването. Минималните заплати. Безобразните изисквания към кандидатите за най-обикновена работа. Безбройните престъпления. Арогантният стил на живот, в който или си перде, или мишкуваш, или превърташ. Смотолевих пред приятеля си мижаво извинение и бързо смених темата. 

И ето новина от вчера: „Младеж смачка главата на дядо в леглото му, за да го обере“. Само няколко часа по-рано пък гледах наредените почернени родители, които искат да преговарят с местната администрация за обезопасяване на улиците, и пак се червих от срам. „Животът на децата ни не е бюджет“, казаха майките, които се стряскат нощем в очакване на децата, които са загубили. Скоро моят скъп за мен приятел отново ще ме пита как е в България и струва ли си да се върне, за да създаде семейство. Е, струва ли си!?

 

Юлия Георгиева