ЗАЩО ВАРНА ПРЕЗ ЮНИ НЕ Е КАТО ПРЕЗ МАРТ
Веселин Златков
В първия ден на протестите срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС един от протестиращите само с няколко думи обясни защо те няма да стигнат по масовост изригването на варненското недоволство през февруари и март.
„Тогава хората нямаха работа. Сега е лято, всички са по курортите, и да искат, няма как да дойдат“, това беше простият и напълно логичен анализ на ситуацията през очите на един от многото варненци, които отново не са доволни от случващото се в държавата. Ако обаче се вгледаме по-внимателно в случващото се, ще открием много повече разлики между протестите сега и тези в края на зимата.
По-лесно е да започнем сравнението на бунта срещу монополите и сегашните вълнения с общото.
Това са хората, които излизат на улицата съвсем чистосърдечно, водени от гражданското си усещане за нарушена справедливост, за това, че управляващите не разбират или се правят, че не разбират волята на народа. Такива варненци вече има много и това е само от полза за обществото. Да се протестира и да се оказва директен натиск върху управляващите в съвременния свят е вече задължение на активния пълноценен гражданин. Още повече това важи за България, в която политиците все още имат илюзии, че хората се управляват лесно.
Светкавичната бързина, с което номинацията на Пеевскси за шеф на ДАНС извади хората на улицата, трябва ясно да им покаже, че това просто вече не е така.
Оттук насетне идват разликите.
През февруари и март нито една партия не си позволи да посегне към протестите, поне не и във Варна. Сега шествията по „Мария-Луиза“ и „Осми приморски полк“ се водят от политически лидери и партийно обвързани лица, очевидно недоволни от резултата от парламентарните избори. При предишните протести гражданите показаха, че вече не искат да бъдат управлявани по досегашния начин, без значение кой е на власт. Сега недоволството се отправя директно към три от четирите партии в новото Народно събрание. Няма как да не се попитаме защо четвъртата, ГЕРБ, този път е пожалена от народния гняв. При предишните протести хората имаха възможност да кажат своите послания, болки, искания, ако искат, дори и да рецитират стихове. При тези няма не само оратори, няма и обикновени говорители.
Всичко се свежда до скандиране на обиди към политически опоненти
Има и нещо друго, което трябва да се отбележи, и то е, че протестите във Варна и преди, и сега са доста различни от тези в София например, най-малкото заради спецификата на политическата ситуация в града ни.
Наред с всичко останало, като справедлива цена на тока, варненци искаха промяна в местната власт. Това, което получиха на практика, беше доста половинчато. Наистина, Кирил Йорданов подаде оставка.
Обяснението му, че го прави конкретно заради самозапалването на Пламен Горанов, а не защото варненци изпитват нетърпимост към него, беше малко трудно за преглъщане. Повечето протестиращи обаче приеха това като достатъчна победа на ниво местна власт и това притъпи другото важно искане – разпускането на стария общински съвет и избора на нов. Сегашните протести се водят от Костадин Костадинов, настоящ общински съветник, който беше сред тези, които се направиха на глухи, че хората искат и техните оставки.
И това не е странно, при положение че той започна да се превръща в специалист в политическото номадство. Няма как да не видим връзката между сегашните протести и скорошните избори за кмет, няма как да си затворим очите, че те са опит да се повлияе на резултата им. Дали той ще бъде успешен, ще разберем на 30 юни. Който и да е новият кмет, политическите игри няма да секнат, а напротив, ще станат още по-напрегнати и завързани, защото политическата идентичност на хората в общинския съвет става все по-неясна. Най-голямата опасност е достойните и активни граждани, които излизат на всеки справедлив протест, да бъдат подведени. Преди да са си дали ясна сметка кой кой е и за какво всъщност се бори, те могат да се окажат стъпалата, по които някой се изкачил към властта, която не е получил по нормалния начин - чрез избори.
