Юлия Георгиева

Недоимък. Мизерия. Глад. Отчаяние. Това са понятия, които 38-годишната Златина Колева не само много добре познава, но вече три години ги изпитва на гърба си с пълна мощ. 

Но по-лошото е, че децата й – тризнаците Стоян, Никол и Цветелина, още невръстни, също знаят значението на тези думи. „Имала съм кошмарни моменти. Тримата реват от глад, а аз нямам какво да им дам да ядат. Разтваряла съм степче, за да могат поне да се успокоят и да заспят. До такава степен... нямам думи! До сега не съм посмяла да се оплача, да надигна глас, стараела съм се както мога да се справя. Но сега вече не се издържа наистина. Не знам що за държава е това“, признава Златина. Идва в редакцията на „ПЕТЕЛ“, защото сама не може да се справи. Дечицата й са на 3 годинки. Сега за първи път тръгват на детска градина, но за забавачка се плаща. „Аз поне имам някакво намаление. Плащам такса и половина, а третата ми е безплатна. Общо 72 лева“, коментира жената. Но при непълни 400 лева на месец от детски тези пари са като воденичен камък на скромния семеен бюджет. 

Златина се справя сама с децата. По стечение на обстоятелствата тя се грижи сама за тях още от самото им раждане. Преди това е прекарала 10 г. в София като управител на известна верига заведения. Когато забременява, решава да се върне у дома във Варна. Получава общинско жилище като многодетна майка. „Благодарна съм за него, защото иначе нямаше да имаме къде да живеем“, признава тя. Ражда своите съкровища и с това техният кошмар започва. Още с появата на децата идва първата лоша вест за Златина. Белият дроб на Стоян не успява да се разгърне както трябва. Състоянието му е тежко. Лекарите не дават никакви гаранции, че момченцето ще оцелее. Пет месеца бебето прекарва в болница. Сълзите на Златина не помагат. Затова решава, че ще вземе свещеник и ще кръсти детето си в болницата. Речено – сторено. И скоро Стоянчо започва да диша сам. Сега той е едно палаво дете. Все още пие лекарства заради състоянието си, поради което има група инвалидност, но надеждата на Златина е, че той ще се пребори и с това и един ден няма да има ТЕЛК. 

Работа

Чуят ли тризнаци, разговорът приключва

След като децата на Златина навършват две годинки и държавата спира да й плаща майчински, тя решава, че само от детските добавки, които получава за тях, не може да се живее. „От тези 400 лева, които ми се отпускат, половината отиват за сметки, другата – за лекарства, и каквото остане, го давам за мляко, защото ги храня основно с млечни попарки. За друго пари няма“, обяснява Златина. Така тя тръгва да си търси работа, макар да няма никаква идея, ако извади някакъв невероятен късмет и я наемат, кой ще гледа децата. Въпреки това опитва. Оказва се, че това, да се върне на работа, е поредната химера. „Когато отида в някоя фирма, още в началото на разговора ме питат имам ли деца. Няма как да скрия тризнаците и отговарям. Точно в този момент интервюто приключва. Казват ми дежурното „ще ви се обадим“, но за всички е ясно, че никой няма да ме потърси, защото никой не иска такава майка“, коментира Златина. Всеки си прави тънката сметка, че с три деца тя постоянно ще е в болнични, а и няма да може да я товарят с допълнителни задачи, които да удължат работния й ден. 

А Златина има завидна биография. Точно преди раждането 10 години е била мениджър на известна верига заведения, а преди това управител на друго заведение с познато име във Варна. 

„Не съм се отказала. Искам да работя, искам децата ми да живеят по-добре, но не знам кой ще ме вземе“, признава тя. Възможност да вади парите си има именно сега, когато децата тръгват на забавачка. 

Златина

Мислех, че животът ми ще се промени за добро

Никога не знаеш какво те чака, какво ще ти се случи. Златина никога не е мислела, че ще потъне в нищета до степен, че няма с какво да нахрани децата си. „Преди живеех нормално. Винаги имах какво да сложа на масата. Сега не е така. Винаги съм си мислела, че като имам деца, животът ми ще бъде съвсем друг, че ще бъда щастлива. А аз сега съм нещастна. Да, децата ме правят щастлива с това, че са живи и здрави. Но това, което ми се случва като българска майка, е някакъв абсурд“, коментира жената. 

Равносметката, която човек си прави, е, че в България не е добре да имаш дете. Излиза, че държавата работи за намаляване на нацията, а не обратното. „Децата в България са лукс. Трябва да имаш много пари, за да имаш дете, да не говорим пък, ако имаш повече от едно. Ето пример - държавата дава 35 лева детска добавка, а таксата за градина е 48 лева, и то ако детето ти успее да влезе. Не знам какво става в България. Имам познати, които са в Германия и казват, че там може цял живот да не работиш, ако искаш, защото държавата е благодарна, че си родила толкова деца, и ги подсигурява. В многодетни семейства работи само единият родител и се издържат без проблем“, коментира Златина.

Семейството е твърде „богато“ за помощ за зимата

Сред последните удари, които системата нанася върху Златина и децата й, е отказът от социалната дирекция да й отпусне целева помощ за отопление за зимата. „Доходът ми надвишава допустимия праг с 20 лева. За доход се приема дори сумата, която се отпуска на Стоян въз основа на ТЕЛК-овото решение. Затова според стандартите аз не мога да се класирам за помощ. Никой не го интересува, че съм самотна майка с тризнаци“, разказва жената. От БЧК пък й обяснили, че единственото, с което могат да й съдействат, е да й дадат пакетите, които ЕС е отпуснал за бедните българи – брашно, ориз, макарони и вафли. 

„Затова всяка помощ за децата ми е добре дошла. Ужас е, като си помисля, че трябва да им купувам якета и обувки за зимата. От всичко имат нужда децата. През последните 5 месеца не си платих общинския наем, за да им купя дрешки за детската градина. Трудно е, повярвайте ми, много е трудно“, казва Златина, но намира сили да се усмихне, защото тя е просто един добър човек, който не иска да угаси свещицата на своята надежда. 

Биографията на човека, който ни подари емоцията от футболното лято на 94-та вече е на пазара