Директор, политик, председател на общинска комисия, солист... Какво ли не е Даниела Димова, варненската жена оркестър. И да не си помислите, че това е някакъв вманиачен в работата си цербер, напротив! Тя е емоционална и... съчувства. Съчувства не на какво да е, а на Двореца на културата и спорта, който заради нея ще остане без Летния театър. На това, с извинение, му се вика крокодилски сълзи. Но понеже една дама при никакви обстоятелства не бива да се сравнява с крокодил, моля, не ме разбирайте неправилно. Всъщност, всичко е мениджмънт. По-добър мениджмънт, ако трябва да бъдем точни, защото именно за това Даниела Димова използва възможностите си на местното политическо позорище, както би казал някой наш възрожденец. Нека не й се сърдим, тя за добро го прави. Винаги – и когато се нареди зад Царя, и когато тръгна след Пожарникаря. Чие добро, ще попитате... Е как? На културата! Или поне на това, което влага в това понятие една жена оркестър. 

 

Веселин Златков