Милата ни родина България вече има твърде много срамни прозвища. Позната е като страната, в която боклукът се хвърля през балконите, страната на тричането на кучета, страната на кошмара Могилино... Ужасите тук не свършат. Иска ми се да напиша „на път сме да станем“, но ние вече сме, и страната на изхвърлените бебета в кофите за боклук. Нека не отваряме спор за това кое е бебе и кое ембрион, още повече че държави, които с пълно основание наричаме по-развити от нас, отдавна са поставили знак на равенство между двете думи, описващи крехкия новопоявил се живот, все едно дали той е в утробата на майката или извън нея. Подобен спор ще направи усещането от действителността още по-гадно. Не искам и да знам дали някой може да даде някакво т.нар. логично обяснение за това, че в последно време кошмарът с малките трупчета в контейнерите за отпадъци се превръща в нещо като сериал на ужасите, само че на живо. Случващото се в милата ни родина не говори, а истерично крещи ни крещи в ушите: Животът в България е боклук! Дори още преди раждането. 

Веселин Златков