Жена от Ихтиман: Лихвари ме пребиха, комшиите гледаха

Парите от лихви са най-сладки, но вгорчиха живота на Мусо и двамата му близнаци. В ромската махала на Ихтиман ги знаят като Желязковите, пише "24 часа". 

Фамилията се прочу през октомври след меле и стрелба с един убит и двама ранени. Заради враждата на Желязковия род с друг клан в махалата влезе жандармерия и тикна в ареста 11 души, сред тях единия син на Мусо и внука му.

В съда 67-годишният Мусо се кахъреше за здравето им, но дертовете му тепърва започват. Поне 10 души са свидетелствали срещу него и семейството му за тормоз. Прокуратурата го сочи за бос на група за лихварство, в която са и синовете му Атанас и Васил. Тримата отпускали незаконно кредити, най-често с 30% лихва, и така натрупали милион, се казва в обвинителния акт.

Началото на историята е през зимата на 2005 г. Почти всички жертви в нея са от махалата - все длъжници или техни близки. Казват, че не винаги се оплаквали от страх за себе си и за близките. А други - като 59-годишния Огнян Георгиев, били притискани да си оттеглят жалбите.

“Ще те кача в колата, ще те закарам някъде. Там ще те пребия така, че да живееш 3 дни и да умреш”, заканил му се един от Желязковите.

Мусо минава за влиятелен. Живее близо до Гаре Полицая. Къщата върти жена му Живка. Преди 10 г. станал “лихваджия”. Близнаците му са 42-годишни и се водят безработни, но джиткат из града с коли. Заеми искат не само бедняци, но и хора от средна ръка, дори учители от училището. Мусо лично решава на кого колко да даде. На ръка, без разписки. Всичко се пише в синя тетрадка, грижливо пазена от чужди очи.

53-годишният Темелко Илиев, приятел на Атанас, взел няколко заема и ги върнал с лихвите. Един ден управителката на фирмата, в която работи, спешно се нуждаела от 5000 лв. Поискал ги от близнаците, но освен 30% месечна лихва те поискали и нещо в залог.

Управителката Жулиета А. залага камион “Рено Премиум”, но връща заема с 2 дни закъснение и за тях ѝ искат двойна лихва. По-късно фирмата взема чрез Темелко друг заем от 7000 лв. и този път закъснява повече.

“И се почна едно преследване - звънене по телефона със заплахи за физическа разправа. Като не ме намираха, заканваха се на жена ми Албена и на 14-годишния ми син Мариян. Довеждали са детето да се напикава от страх и да не смее да ходи на училище", обяснява Темелко в полицията. Твърди, че синът му е бил пресрещнат след часовете от 16-17-годишни циганета. Те го набили и му казали, че ще има още бой. От страх майка му не го завела при лекар за освидетелстване, но се оплакала в училището. Заплашили я, че ако каже на полицията, “ще я режат на парчета и ще ѝ убият детето”, твърди Темелко. Преди това циганин щял да я отвлече, както станало с жената на длъжник от Сливен.

Тогава Жулиета А. предлага обезпечение на заема с имот в Долна баня. Но лихварите не са склонни на компромис. До 7 дни искат цялата сума, която по техни сметки е набъбнала на 32 000 лв. Иначе гонят семейството на Темелко от къщата му и се нанасят в нея. Фирмата не успява да върне парите.

На 13 май 2012 г. жената на Темелко се връща с майка си от гробищата след панихида за 40 дни от смъртта на баща ѝ. Съседки им казват, че пред къщата е пълно с народ и се изнася багаж.

“Дошли 20 души с микробуси и коли, начело с Мусо, жена му и сина им Наско. Прескочили портата и почнали да изнасят мебели”, пише Темелко в обяснение до полицията.

“Заварих къщата отворена, а вътре 15-ина мъже. Отвън хубави западни коли. Разпознах Близнака. Той почна да крещи къде е мъжът ми, кога ще върне парите... С него не живеехме заедно от 4 г., сама гледам детето. Той е в София, идва на 2 месеца веднъж. Онези ритаха вратата и ми искаха ключовете. Много се изплаших. Майката на Наско почна да изнася багаж. Чух моята да казва: “Ти дете нямаш ли?” Стана ми лошо и припаднах”, разказва Албена.

Докато се опитват да я свестят, някой звъни на мъжа ѝ. “Изкрещя, че цигани убиват жена ми”, спомня си Темелко. Шефката му се обажда на тел. 112 и Бърза помощ и униформените пристигат.

Албена описва случката пред полицаи, а на 29 юни и пред съдия. Но след време се отмята, като казва, че имала “проблеми с нервите”.

Потърпевша заради дълг на сина ѝ е и Димка Страхилова. Тя живее през няколко къщи. Мъжът ѝ Садко е инвалид, ходи с бастун. Семейството се знае с Желязкови повече от 15 г.

През лятото на 2012 г. един от близнаците търси сина ѝ Георги заради дълг от 5000 лв. По-късно след сбиване в заведение синът ѝ изчезва.

“Цяло лято не знаехме къде е. Страх го е от Наско, защото му се е заканил, че ще го утрепе”, казва Димка. Като не намират Георги, кредиторите притискат родителите му.

“Ние сме безработни. Наско се заканваше да ни бие, да ни трепе, искаше 8000 лв. Викам му: “Откъде тези пари? Аз си пишем на магазина, за да храним внуците.” А Наско вика: “Имаш стара къща, ще си продаваш къщата и ще ни даваш парите”, обяснява Димка.

На 1 ноември Садко е на двора и Димка чува как Наско Близнака му се заканва.

“От прозореца видях как го бие, а мъжът ми се пази с ръце. Казах му: “Наско, бе, човекът е инвалид, какво искаш от него?” . Той го пусна и ме хвана за косата. Започна да ме бие с юмруци, с ритници и с извинение се опиках.

Всички комшии гледат, но никой не смее да се меси. Че съм бита, скрих от другия ми син, който се обучава за полицай в Пазарджик”, обяснява при разпит Димка. Подава жалба, а после с мъжа ѝ си вадят медицински. Братовчед им продава къща, за да се покрие дългът на Георги.

Съдебномедицински експертизи показват, че на Димка е причинена травма на главата и подкожен хематом в тила. Садко има травма на лявата ръка, оток и подкожен кръвоизлив.

По-рано заеми от Желязкови вземат Златко Илиев и Борис Стойков. През 2005 г., след като се пробва безуспешно в банки, Илиев получава на ръка 2000 лв. За тях всеки месец внася по 600 лв.

Стойков получава 2000 лв. през март 2007 г., за да си оправи къщата, и връща 8000 лв. Втория път Мусо му дава 12 000 лв., но Стойков този път вижда зор с плащанията. През септември 2010 г., за да не го тормозят, се мести в столичния кв. “Христо Ботев”. Желязкови искат парите или да им прехвърли къщата.

Мусо и синовете му са задържани в края на януари 2013 г. в Ихтиман. Тримата са съзнавали, че нямат разрешение за такива сделки, обяснява магистрат. По закон за това е нужен лиценз за банкова дейност. Според прокуратурата Мусо е определял лихвите и начина на обезпечение и пращал синовете си да “контролират” длъжниците. Към лихварите са прилагани и специални разузнавателни средства. Делото срещу тях в началото се води в Софийската окръжна прокуратура, а после е прехвърлено в спецсъда. Желязкови не се признават за виновни. След един фалстарт делото е насрочено за догодина. По празниците кланът ще нарича баница с късмети и ще вари гъска или петел за Банго Васил с надежда да умилостиви богинята на правосъдието.

Четирима свидетели имат право на искове

Делото срещу Желязковите ще се гледа в спецсъда на 8 януари. Първото заседание на 3 декември се провали. Тогава Желязкови се явиха, но защитата им заяви, че не са получили обвинителния акт в законовия 7-дневен срок и нямали време да се запознаят с него. За да няма процесуално нарушение на закона, магистратите отложиха делото. По него предстоят разпити на 24-ма свидетели.

Четирима от тях имат право да предявят граждански иск. В съда през декември се явиха трима - Огнян Георгиев, Димка и Садко Страхилови. Нямаше я само Албена Илиева, жената на Темелко. До следващото заседание 4-мата трябва да решат дали ще имат претенции за обезщетения. Ако в началото на процеса те не се конституират като граждански ищци и частни обвинители, после не могат да го сторят. 

Търговец се крие в обори, търсят го с фенерче

В средата на ноември 2012 г. Мусо отива в дома на търговеца на животни Огнян Георгиев на ул. “Мътни вир”. С него са Али и Миката. Мусо бута портата и влиза в двора. Тръгва към Огнян и вика: “Дай пари”.

Георгиев казва, че няма, но ще му ги върне. Той е взел 3000 лв. през март 2011 г. при месечна лихва 500 лв., за да развива търговията си. По думите му до май 2012 г. плащал редовно на 16-о число. После закъсал с бизнеса и давал различни суми по различно време.

Мусо и Миката нареждат да се качи в колата им, но Георгиев отказва. Единият го дърпа и го удря с юмрук по лицето. Крещи: “Ще ти отрежа крака, ще те бия, ще те отвлека”.

Огнян се отскубва, побягва и се скрива в обора, в който няма осветление. Мусо го търси.

“Видях ги да обикалят със светещи запалки и фенери. Али държеше нож”, разказва Георгиев. Твърди, че е брал много страх. Не го откриват и отиват в съседния двор, където живее братът на Огнян. Той пък прескача в двора на съседката. Поседява малко там и се обажда в полицията. След минути идват полицаи, карат го в районното и той подава жалба. Сутринта при него със сив джип отива синът на Мусо да му каже да си я оттегли. Заплашва го, че иначе ще го пребие така, че след 3 дни да умре. Георгиев е на 59 г. и е основен свидетел по делото.