Животински геноцид

Еволюционното ниво на едно общество личало по отношението му към децата, бедните и... животните. Е, при нас нито една от трите „касти“ не благува. Това, че нивото ни не е от най-високите, и сами си го знаем. Въпросът е какво да направим, защото животните са най-малко виновни за човешкото ни безсилие пред проблемите. Да не говорим, че от духовно-научна гледна точка на тях дължим сегашния си облик и изправен стоеж, но май само с него си оставаме. За интелект и душевност трудно можем да говорим. Но като се сравним със западняците, поне в малки количества още си ги имаме. 

С чуждестранния рационализъм се сблъсква човек, когато види как някой идва отвън и започва да ни помага – с пари, с акъл, дори с... кастрация. За успокоение на съвестта ни той ни убеждава, че това е единственият вариант и друг няма, ама наистина няма. Нима? Я да си помислим много ли ще ни е приятно някой да започне да хваща хора и да ги скопява, тъй като земята е пренаселена? 

Сърцето на някой може да се къса от мъка, когато води любимеца си на кастрация, а ветеринарят любезно ще го увери, че процедурата е дори полезна и здравословна. Как ли пък не?! Ако има заболяване на отделителната система – може, но в противен случай прекъсването потока на възпроизводителната енергия е заличаване на индивидуалността както на човека, така и на животното, отнемайки му творческия принцип във всяко едно отношение. 

Ама кучетата нападали – а хората не се ли нападат по много по-жесток начин?! Многокраките просто отразяват огледално собствената ни агресия и безлюбие. 

Тук дори не става въпрос за вегетарианство, което е едва първата стъпка към съзнателен живот - въпрос на личен избор, и то само когато човек е узрял да проумее, че животното заслужава също толкова живота си, колкото и ние. Докато не почувства с всичките си клетки тази истина, отказвайки месото като храна, някой може и да заболее. Същото е и с облеклото – от кожа или не. 

Затова днес природозащитниците, в които все пак е останала малко съзнателност и са готови да помагат на животните, всъщност изглеждат побъркани и провокират обществено недоволство. Защото съвестта на обществото е болна и изкривена от заучени удобни форми. 

И така за най-беззащитните обикновено се грижат болни, бедни и нещастни фигури, като нито едното, нито другото е полезно за самите животни. Така искайки да помогнем, всъщност много повече навреждаме поради липса на истинска резерватна грижа, където популациите да бъдат контролирани, а малките ни събратя да живеят в естествена среда, необезпокоявани от автомобилни гуми и човешки комплекси. 

Затова е и спорно кое точно е геноцид за животните – естественият подбор или единичната помощ в домашни условия.

Виолета Гурнакова