Животинският свят процъфтява около Фукушима
Близо десетилетие след ядрената авария във Фукушима, Япония, изследователи от Университета на Джорджия са установили, че популациите на диви животни процъфтяват в обезлюдените области, съобщава "Офнюз".
Изследването, публикувано в Journal of Frontiers in Ecology and Environment, съобщава, че в над 267 000 снимки на дивата природа са записани повече от 20 вида, включително дива свиня, японски заек, макаци, фазан, лисица и енотовидно куче - роднина на лисицата.
Спекулациите относно състоянието на дивата природа след ядрена авария като тези в Чернобил и Фукушима идват както от научната общност, така и от широката общественост, коментира Джеймс Бийзли (James Beasley), биолог от Университета на Джорджия (UGA).
Това скорошно проучване, в допълнение към изследванията на екипа в Чернобил, дава отговори на въпросите.
„Нашите резултати представляват първото доказателство, че многобройни видове диви животни в момента процъфтяват в евакуационната зона на Фукушима, въпреки наличието на радиологично замърсяване“, разказва Бийзли.
Видовете, които често са в конфликт с хора като дивата свиня, са били заснети с камера в евакуираните зони.
„Това предполага, че тези видове са се увеличили в изобилие след евакуацията на хората.“
Екипът, в който е включен Томас Хинтън (Thomas Hinton), професор от Института по радиоактивност на околната среда към Университета на Фукушима, определи три зони за изследване.
Фотографските данни са събрани от 106 места с камери в три зони според степента на радиоактивно замърсяване на околната среда, определени от японското правителство след аварията във Фукушима през 2011 г.
За 120 дни камерите заснеха над 46 000 снимки на диви свине. Над 26 000 от тези изображения са направени в необитаемата зона, в сравнение с приблизително 13 000 в ограничените и 7000 в обитаемите зони.
Други видове, наблюдавани в по-голямо количество в необитаемите или ограничени зони, са енотовидно куче, японска куница и японски макак.
Предвиждайки въпроси за физиологичното им състояние, Хинтън заяви, че техните резултати не са оценка за здравето на животните.
„Това изследване има важен принос, тъй като изследва радиологичните въздействия върху популациите на дивата природа, докато повечето предишни проучвания търсят ефекти върху отделни животни“, коментира Хинтън.
Необитаемата зона служи като контролна зона за изследванията.
Според учените, въпреки че няма предишни данни за популациите от диви животни в евакуираните райони, близостта и подобните условия на обитаемата от човека зона правят района идеален за контрола за изследването.
Екипът оцени влиянието на други фактори: разстояние до пътя, време на активност, заснето от камерите, тип растителност и надморска височина.
„Теренът варира от планински до крайбрежни местообитания и знаем, че тези местообитания поддържат различни видове видове. За да отчетем тези фактори, включихме в нашия анализ атрибути на хабитата и ландшафта като надморска височина“, обяснява Бийзли.
„Въз основа на тези анализи, нашите резултати показват, че нивото на човешка активност, кота и тип местообитание са основните фактори, влияещи върху изобилието на оценените видове, а не на нивата на радиация".
Резултатите от проучването показват модела на активност на повечето видове, приведени в съответствие с тяхната известна история или модели на поведение. Енотите, които са нощни животни, показват по-висока активност през нощта, докато фазаните, които са дневни животни, са по-активни през деня. Обаче глиганът в необитаемата зона е бил по-активен през деня, отколкото глиганът в обитаваните от хора райони, което предполага, че тези животни могат да променят поведението си при липса на хора.
Едно изключение от тези модели е японският сероу, бозайник, наподобяващ коза. Обикновено отдалечени от хората, те са били най-често наблюдавани на кадри от камери в планинските райони, обитавани от хора. Изследователите предполагат, че това може да е корекция на поведението, за да се избегне бързо нарастващата популация на глигани в евакуираната зона.
Фауната на Фукушима включва също червена лисица, цивета (Paguma larvata), невестулка, елен сика и черна мечка.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
9
55
