ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ В РАЗГАРА НА СЕЗОНА: АЛКОХОЛ И НИЩО ЗАПОМНЯЩО СЕ
Веселин Златков
Златни пясъци в разгара на август, по обяд. Плажът е пълен, мъжките очи стават разногледи по перфектните женски форми, точно копие на тези на фолкпевиците.
Или пък това са оригиналите? Нищо чудно, според работещите в плажните барове по ивицата на Златни пясъци тези дни могат да се видят поне няколко родни знаменитости, дошли на почивка. Да ги откриеш сред всички подобни на тях, обаче е трудно, а и никога не можеш да си сигурен, че прикритото наполовина от слънчевите очила лице е „звездно“ или напълно обикновено.
Който не е на плажа, търси сянка. А в центъра на Златните това означава или да седнеш под навеса на някое от подозрително празните заведения, или да си потърсиш пейка под някое дърво. На началната спирка на автовлакчетата има точно такава сянка и се разполагам там, докато мисля как да опиша атмосферата на курорта в разгара на сезона.
Веднага към мен се приближава водачът на влакчето и ме пита дали ще се качвам. Отговарям му, че съм репортер и не смятам да ползвам курортния транспорт. „А, търсите нещо куриозно? Куриозното е, че има туристи, а пари няма!“, заявява туристическият труженик. Обяснението му е просто и ясно – това, че има разлика между руските, немските и английските туристи на Златни пясъци, е мит. Нито едните, нито другите харчат нещо повече от това, което са платили предварително за олинклузив почивката си. А това буквално убива бизнеса на търговците, които са заели позиция навсякъде, където е възможно.
На Златни пясъци това лято трудно може да бъде открито нещо различно от предишните години, нещо, което да се превърне в хит или в магнит за туристите. Нито атракциите са различни, нито заведенията предлагат нещо по-различно или стилно. Принципът е „голяма порция на приемлива цена“, независимо дали говорим за храна или развлечения. Самите търговци сякаш не искат да инвестират в нещо по-интересно или стилно, защото няма гаранция, че стиснатият олинклузив турист ще „клъвне“, без значение откъде идва.
Търговията със сувенири, плажни артикули и изобщо с всичко, което евентуално туристите биха отнесли в родината си като спомен от България, също е в криза, макар предлагането на подобни стоки да е голямо. Атмосферата в сърцето на Златни пясъци твърде много напомня на голям градски пазар. На щандовете за сувенири в единия край можеш да видиш икони, а в другия – отварачки за бира във формата на фалос. Направо ме досрамя да питам кое се продава повече, защото отговорът май е ясен. Още повече че „еротичните средства“, с които не ми е ясно кой точно ще тръгне да си отваря бирата, са почти навсякъде.
Така по естествен начин стигаме до, уви, най-важната атракция – алкохола. За да се прецени доколко е успешна тя, трябва да посетиш Златни пясъци не по обяд, а след залез-слънце. Рекламите за промоции на всякакъв алкохол обаче висят пред баровете и през деня, така че всеки нагрят от слънцето курортист да може отрано да се ориентира къде да заседне по-късно. Интересно е какво ще покаже една анкета сред туристите, дошли тук това лято, с въпрос: „С какво ще запомните почивката си на Златни пясъци?“. Според мен повечето отговори ще разбият на пух и прах всички високопарни (и щедро платени) концепции за развитие на България като дестинация за културен, исторически и какъв ли не друг престижен туризъм.
