За алчността
снимка: Лопушански манастир
Съвремието ни изправя всекидневно пред различни изпитания. Те са толкова много и толкова различни, че понякога става трудно да преминем всяко от тях с мъдрост, смирение и вяра. А именно те са най-големите съюзници на човека срещу бедите, които ни връхлитат постоянно.
С надежда да помогне културно, философски и духовно на своите читатели, търсещи верния път в света, „Петел“ ще публикува периодично текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна просвета във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света около нас.
--------------
„Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.”
(Мат.6:19-21)
Живеем в епоха на огромна социална несправедливост. Съвременният свят се разделя на много богати и много бедни, а за прословутата средна класа само се говори и то от политиците преди избори.
Стремежът към все повече пари, към все по - големи удобства и удоволствия е едва ли не главната пружина, която движи днес човешкия живот и му дава насока. Този стремеж поражда конфликтите между човеците и народите. Той е причина и за несъгласия, раздори, смутове, борби и войни. Един Св. Отец на Църквата, като сравнява явленията в природата с тези в човешките общества, казва: “Опасни са морските вълни. Със страшна сила те разбиват кораби, но мине ли бурята, утихват. Ужасна е огнената стихия, защото тя всичко унищожава. Изгори ли обаче и последната главня, огъня престава. Кръвожадни са лъвът и пантерата, но щом те се нахранят, се усмиряват и лягат в леговищата си. Само човек е ненаситен. Само страстта към забогатяване няма край. Придобил стоте, човек ламти за двестате; придобие ли и тях, търси да ги удвои”. Тези сравнения, изречени преди много години, са актуални с двойна сила и в днешни дни, защо бацилът на парите е приел форма на всемирна епидемия.
Забързаното човечество се стреми да си осигури по-висок стандарт на живот, в което няма нищо лошо, стига да не е на всяка цена, за сметка на ближния, и за сметка на духовния растеж.
Преп. Серафим Вирицки казва: “Ще дойде време, когато не гоненията, а парите и прелестите на този свят ще отвърнат хората от Бога и ще погинат много повече души, отколкото по време на откритото Богоборчество“.
Нашият Господ Иисус Христос в молитвата си казва: ...“насъщният ни хляб дай днес“, т.е. това е една своеобразна препоръка как да се отнасяме към материалните неща, защото когато имаме скромни претенции, получаваме Божието благословение и за по-голямо благосъстояние. Най-вкусното нещо на света е хлябът, когато си много гладен и водата, когато си много жаден.
Св. Иван Рилски казва: “Сребролюбието е в основата на всяко зло, то е второ идолопоклонство.“
Свидетели сме на безогледна жажда за богатство, печелено с лукавост, измами и убийства. Алчният човек не подбира методи и средства, за да се сдобие с много пари, но в последствие винаги си плаща за всичко. Защото ако имаш нещо, значи нямаш нещо друго.
„Хляб спечелен с неправда се услажда човеку, но отпосле устата му се с камъчета напълват.“ (Прит.Сол.20:17)
„По-добре е малко с правда, нежели много печалби с неправда.“(Втор.25:4)
Един философ посъветвал ученика си как да стане богат: “Искай това което имаш”. На един алчен човек му било предложено: Колкото земя обходи от изгрев до залез слънце, да бъде негова. Тръгнал той със забързани крачи с една единствена мисъл - да извърви колкото се може повече, като не отделил време дори да се нахрани. Напълно изтощен той наближил до залеза, но преуморен паднал и умрял, като по този начин получил единствено два квадратни метра за гроб.
В наши дни, поради световната икономическа криза, от алчност много богати хора се разоряват финансово, и едва тогава се сещат за Бога, защото като че ли богатият, когато е такъв, едва ли не си мисли, че може и без Божията подрепа. Да не завиждаме на ближния за богатството му, защото той си е платил цената за това. Да се трудим с мисълта, че всичо се постига по Божие допущение и всекидневно да Му благодарим за придобитите материални блага.
Бог е Този, който дава всичко и отваря вратата на благодейнствието:.....”Който отваря, и никой не ще затвори-затваря, и никой не ще отвори” - (Откр.св.Йоан 3:7)
Кратък е земният живот на човека, той е като един сън, един миг от вечността. Времето минава като бърз ручей. За времето се казва, че то е най-ценното нещо на света. Защото с време можем да си купим всичко, но самото време не можем да го купим с нищо. То минава еднакво бързо както за бедния, така и за богатия, но с тази разлика, че последният не може да се наслади на богатството си. Тук е мястото да упомена, че учението за прераждането е хит сред богатите хора, защото те не могат да си представят, че всичко което са спечелили, ще остане в ръцете на друг. Чрез прераждането те смятат, че реално отново ще се докоснат до богатството си. Тезата за прераждането си я развиват хора, които не се примиряват със смъртта.Те не желаят дори да си представят, че смърта ще сложи край на всички земни удоволствия, но според Светата Библия прераждане не съществува, което е видно и от следните текстове:
„И ще се върне пръстта в земята, каквато си е била; а духът ще се върне при Бога, Който го е дал” (Еклис.12-7)
„И както на човеците е отредено да умират един път, а след това-съд”
(Евр.9:27)
Друг е въпросът, че много от тях отиват на Тибет да се зареждат. Терминът зареждане в Църквата не съществува.
Това масово явление да се пропътуват хиляди километри до някакви (тайнствени) места по света е една голяма заблуда. Обърканият човек, вместо да отиде в най-близката Православна Църква, да се разкае за прегрешенията си, губи ценно време и средства за екскурзии, като по този начин предава душата си на лъжеучители гурута. Благодатта, а не зареждането, е единствено и само в Православния храм и то не точно под купола, а навсякъде, дори и в най-отдалеченото място в храма. Гордостта обаче явно не позволява на богатия да отиде в храма на разкаяние и живее с надеждата че в Тибет ще се пречисти без да вложи от себе си никакви усилия за смирение и прошка.
Душата отива при Бога, който я е дал и там ще й се иска отговор за всички наши дела и „няма нищо скрито, което да не се открие и тайно, което да не се узнае“ (Мат.10:26)
„Безумнико, нощес ще ти поискат душата, а това що си приготвил кому ще остане? Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си а не богатее в Бога.“ (Лука 12:20-21)
Нищо не можеш да вземеш със себе си след смъртта. Ал.Македонски приживе препоръчал след като умре да го погребат с ръцете отвън, за да видят хората че не е взел нищо със себе си.
Не е богат, този който има много пари, а този, на когото му стигат парите, защото те са добър слуга, но и лош господар.
С пари можеш да си купиш ядене, но не и апетит, легло, но не и сън, лекарства но не и здраве, книги, но не и ум, добро преживяване, но не и щастие, положение, но не и уважение.
Австрийски милионер се отказва от богатството си, защото парите го правели нещастен. Четиридесет и седем годишният богаташ вече започнал да разпродава имуществото си. Парите му ще отидат за бедните деца в Латинска Америка. „Луксозният живот е бездушен” твърди австрийският богаташ.
Той обявил за продан луксозната си вила в Алпите. “Нямам представа какъв ще бъде животът ми. Но знаете ли, това ме кара да се чувствам добре. Израснал съм в бедно семейство и бях щастлив. Богатството ме направи нещастен. Откакто реших да се отърва от парите, започнаха да ми се случват доста интересни и хубави неща.“ - репортаж, излъчен по Българската национална телевизия на 18.02.2010год.
Великият поет Гьоте казва:
„Ако изгубиш пари, нищо не си загубил, ако изгубиш приятел, много си загубил, ако изгубиш чест и достойнство, всичко си загубил. Алчността за богатство поражда неспокойствие на духа и завист.”
„Който се заглежда в чужда трапеза, нему животът не е живот“ (Прем.Сол.40:30)
Алчността между хората поражда безкрайно съревнование без правила. Мисълта, че чрез богатство можеш да се докажеш пред другите, е нелепа, защото днес, ако си богат, утре може да си сред най-бедните. Животът е като виенско колело, в един момент си отгоре, после си отдолу. Човешкият живот е борба за съществуване, при която поражението е сигурно.
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни теми можете да прочетете на: https://www.facebook.com/smisal.na.jivota
https://www.smisalat-na-jivota.com/temi/
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
3
3
