За чревоугодието
снимка: Лопушански манастир
Съвремието ни изправя всекидневно пред различни изпитания. Те са толкова много и толкова различни, че понякога става трудно да преминем всяко от тях с мъдрост, смирение и вяра. А именно те са най-големите съюзници на човека срещу бедите, които ни връхлитат постоянно.
С надежда да помогне културно, философски и духовно на своите читатели, търсещи верния път в света, „Петел“ ще публикува периодично текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна просвета във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света около нас.
--------------
Един от най-пагубните навици на съвременния човек е чревоугодието. Хиляди томове литература ни съветват как да си приготвяме от вкусни по-вкусни ястия. Всекидневните разговори на повечето човеци се въртят около богатата трапеза и около това какво и колко са яли и пили вчера или днес. Важно е обаче да се знае, че ние ядем, за да живеем, а не живеем, за да ядем. Затлъстяването в резултат от чревоугодие е проблем за много хора по света. Свети Василий Велики казва: „Колкото по-дебело направиш тялото си, толкова по-тягостен затвор готвиш за душата си.”
Силата на духа укрепва, когато слабеят наслажденията на тялото. Свети Йоан Лествичник казва: „Както затлъстяла птица не може да лети на високо, така и многото угаждане на тялото е за сметка на духовния растеж.”
Храненето на човека не бива да бъде животински инстинкт, а нормална необходимост с определени граници. Бог е благословил всички земни блага, за да може човек да поддържа тялото си.
„Не се грижете за душата си какво да ядете и да пиете, нито за тялото си какво да облечете. Първом търсете Царството Божие и Неговата правда и всичко останало ще ви се придаде” (Мат. 6:25).
Съществува древна традиция за хубав или по лош повод хората да приготвят курбан (жертва). Порочна практика е обаче да акцентираме само върху това какво и как да приготвим и предложим на трапезата. „В обреда трябва да търсим благочестието, не удоволствието” (Блажени Августин).
В много случаи някои човеци забравят за Господа и не освещават чрез свещеник курбана, а се събират и изяждат едно агне например. Това обаче не е курбан (жертва) пред Бога, а едно обикновено събиране, съпътствано в много случаи с преяждане и препиване. Също така по-голяма част от курбана се раздава на бедни хора (по възможност непознати), защото, ако нахраним само най-близките си, не ще намерим благодат пред Господ.
„Кога даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би да те поканят и те някога и да получиш отплата. Но когато даваш гощавка, кани бедни, малоумни, хроми, слепи и ще бъдеш блажен, задето те не могат да ти се отплатят, понеже ще ти бъде отплатено, кога възкръснат праведните” (Лука 14:12).
Препоръчително е за курбан да се използват агне или риба с люспи.
„От всички водни животни яжте всички ония, които имат перки и люспи.”
„Можеш да колиш и ядеш по благословения от Господа Твоя Бог месо, което ти е дал Той. Само кръв не яжте” (Второз. 12:15–16).
От естествена потребност за съжаление човекът е превърнал храната в противоестествена, с която всекидневно преяжда и разпилява. Особено богатите често организират от скъпи по-скъпи коктейли, за да демонстрират благосъстояние. Чрез контактите на разни скъпи приеми те смятат, че ще станат още по-богати, защото на тях са им необходими още повече пари, за да продължат да бъдат богати.
„Гощавки и подаръци заслепяват очите на мъдрите” (Сир. 20:29).
Ако се замислим, ще констатираме, че дори и най-обикновеният човек от развиващите се страни купува повече храна и дрехи отколкото му са необходими. Много от благата земни се превръщат в отпадъци, а в същото време толкова човеци по света живеят в пълна мизерия. Създават се фондации и организации за бедните, но те или не са достатъчни, или са създадени с цел за лично облагодетелстване. Бедността и недояждането тегне върху милиони деца по света, а в същото време други такива са пренаситени от специалитети и свръх играчки. Блажени Августин казва: „Излишното за богатите е необходимост за бедните, притежанието на излишното е владеене на чуждото.”
Ако употребяваме благата земни умерено, ще направим по-здраво нашето тяло и ще държим бодър духа си. Не е известно някой аскет или въздържател да е починал от глад и въздържание:
„Щом храната съблазнява брата ми, няма да ям месо никога, за да не съблазня брата си” (1 Кор. 1:2).
Почти всички болести са от некачествени храни и питиета и от злоупотребата с тях. Химията трайно се е настанила в хранителната индустрия, но за съжаление не се взимат никакви мерки. Ако „глобалното затопляне” унищожава природата, то химията в храната бавно и сигурно убива човечеството. И ако от т.нар. „глобално затопляне” предимно се търгува с емисии, от химията в храната се разболяват най-вече невръстните и неукрепнали деца.
„Виното е полезно за човешкия живот, ако се пие умерено” (Сир. 31:31).
„Към вино не се показвай храбър, защото то мнозина е погубило” (Сир. 31:29).
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни теми можете да прочетете на:
https://www.facebook.com/smisal.na.jivota
https://www.smisalat-na-jivota.com/temi/
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
3
4
