За филийката с мас - Срамно ли е да си беден?
Среден чист доход от 514 лева би осигурил на българите чувството, че не са бедни, сочат данни от изследване на КНСБ за трудовия климат. За целта са направени интервюта на 3300 души в страната. По принцип като човек, незапознат със социологическите механизми, съм доста скептичен към подобни проучвания, а към това подхождам с още по-голямо недоверие. Първо, как е възможно мнението на 3000 души да се приравни към това на 7 000 000. Разбира се, че ако отидете в „Максуда“ и поставите подобен въпрос, там на 90 процента може да се очаква, че и 350 лева месечен доход ще им стига на хората.
Ако подобни изследвания се направят в голямото междучасие в произволно избрана гимназия, там биха се навили и на 450 – 500 лева като за начало. Изобщо всичко зависи от това какви резултати искаш да получиш накрая. Простата сметка сочи, че въпросните 514 лева, като ги разделим на 30 дни, се получават едни 17 лева на ден. Не са чак толкова много вариантите за това как да похарчим тази крупна сума. В общи линии работата се свежда дотам да си купим по нещо за закуска, обяд и вечеря, като във всяко едно от тия три хранения не бива да се оливаме, защото ще се лишим от нещо за следващото. А не е ли именно лишението основен признак за бедност?
Тези дни Българският лекарски съюз реши да въведе минимален праг на цените за преглед в размер на 10 процента от минималната работна заплата. Така от вчера посещението в частен кабинет ще струва най-малко 24 лева. Досега прегледът без направление по здравна каса струваше 15-20 лева. Коментарът на медицинските работници е, че при евтините прегледи не може и дума да става за добро качество на медицинската услуга. Това е безспорно факт, с който се съгласявам на момента. За качество се плаща. Ами дайте да сметнем от колко хранения трябва да се лишим, за да отидем 1 път, или не дай си боже 2 пъти на месец, на преглед при специалист. И то излиза, че пак правим избор да сме сити или здрави, ама то едното без другото не върви някак. Хайде пак лишения. Най-тежко е за младите майки, при които всяко разболяване на рожбата им освен неотменните тревоги им коства и едно 100 – 120 лева от воле.
Ако пък с тези 514 лева месечен доход пожелаем да си купим някоя-друга дрешка, нещата наистина загрубяват. Да предположим, че все пак изследването е обективно, то единственият възможен извод е, че ние, българите, чувстваме неудобство от това да си признаем, че сме бедни. Ако това е проблемът, значи ние, българите, перманентно трябва да си ходим зачервени от срам, защото според друго проучване, на което някак си по му имам вяра, ние, българите, не само сме бедни, но сме и най-бедните в Европа. Все пак има надежда, защото има хора с 1 филийка с мас и скъсани кецове тръгнаха, а къде стигнаха. Горе главата!
Иван Големанов
