За постите и „киселото грозде“: Скъпо ли е на пазара или така ни се струва?

Веселин Златков, фото Румен Сарандев

Постите не са диета, а период за духовно пречистване, това проповядва църквата. Преяждането с постни храни също противоречи на християнския морал, защото не е въпроса с какво глезиш тялото си, а просто да спреш да го правиш поне за известен период. Ограничаването на телесните радости по-скоро трябва да е резултат от обръщането към духовната страна на личността ни, а не самоцелно и суетно спазване на режим с цел отслабване. А ако някой не е обърнал внимание, времето за пречистване преди Великден отдавна започнаха.

Дори обаче човек да не е много религиозен и да не спазва строгите правила на християнския живот, в края на зимата всеки хвърля поглед повече към зеленчуците и плодовете, отколкото към мръвките. Е, повечето хора са така, разбира се, има и такива, които не признават като пълноценна храна нищо, което не е расло на кокал. Че последното не е особено здравословно няма смисъл да обясняваме, те сами си го знаят.
Още преди да разцъфне истински пролетта, желанието ни да хапнем салати и изобщо нещо по-свежо става естествено – организмът има нужда от витамини и всичко останало, на което зимата е бедна. Вярно е, че съвременната фармация уж ни помага да си доставим по друг път, но... Абе, не е същото! 

 

Продавачи и клиенти – тактика на окопната война

И хората отиват на пазар. А там уж изборът е голям, но пък и цените си ги бива. Всъщност, пресни плодове и зеленчуци има буквално във всеки супермаркет, но типичното мислене на българина е, че от пазара е някак „по-натурално“. И макар да сме наясно, че стоката идва от едни и същи борси и търговци на едро (в повечето случаи – вносители), репликата „като искаш качествени продукти – отиди на пазара“, все още се чува доста често. А дали е така? Честно казано – колкото са клиентите, толкова и мнения ще чуете. 
Предпазливият и направо предубеден български клиент винаги ще намери някаква забележка за всеки продукт. А от другата страна на барикадата... пардон, на щанда, стои българския търговец, който пък ако има идеална стока, ще и сложи такава цена, все едно продава произведения на изкуството, а не марули. Подобно противопоставяне най-често завършва с отказа на клиента, под предлог, че скъпите продукти само изглеждат добре, обаче иначе не са особено вкусни. Тоест, точно като в историята лисицата и „киселото грозде“.
За съжаление, пазаренето на място за цената, познато от Ориента, не е възприета практика в България. Ако беше... Ех, ако беше! Отношенията продавач-купувач нямаше да са просто динамични, а щяха да са си истинско шоу.

Истина или мит е „био“-то на бабите?
Тогава в играта се включват бабите и дядовците. Те си седят на тротоара кротко, с няколко стръкчета коприва и някоя друга глава чесън, буркан мед, ракия в пластмасови бутилчици от вода и толкова изстрадал вид, че няма как да не ги съжалиш. Като сложат и по някой чифт плетени детски терлички и картинката направо ти бърка в сърцето. 
А дали това също не е търговски трик, а? Има една група почитатели на „био“-то, за които подобни твърдения са си направо кощунство. Други пък, които след някоя и друга покупка, причинила им чревни страдания, никога няма да си купят нищо от бабите. Така или иначе, тези търговци (на практика – незаконни) не изчезват от тротоарите около пазарите, така че явно и за тях има клиенти. 
Така възможностите за избор стават много. Ако отиваш на пазар с желание, а не с досада и по принуда, все ще успееш да намериш нещо качествено. Ако пък те мързи да избираш, то е ясно – най-накрая пак ще се окаже вкъщи с едно пиле, един хляб, една майонеза и няколко вафли.