За страданието
Съвремието ни изправя всекидневно пред различни изпитания. Те са толкова много и толкова различни, че понякога става трудно да преминем всяко от тях с мъдрост, смирение и вяра. А именно те са най-големите съюзници на човека срещу бедите, които ни връхлитат постоянно.
С надежда да помогне културно, философски и духовно на своите читатели, търсещи верния път в света, „Петел“ ще публикува периодично текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна просвета във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света около нас.
--------------
Темата за страданията и смисъла от тях постоянно се дискутира сред хората в нашето съвремие. Много често си задаваме въпроса защо невинни хора (според нас) страдат и какъв е смисълът на тези страдания.
„Ако е угодно на волята Божия, по-добре е да страдате, като вършите добро, отколкото като вършите зло” (1 Петър 3:17).
Всеобщо е мнението, че като че ли в земното си съществуване човек повече страда, отколкото да преживява щастливи мигове. Причините за това са обективни и субективни.
В много случаи човекът страда от външни фактори, природни катаклизми и др., но често човек сам причинява както собственото си страдание, така и страданието на другите. Страдаме дори и когато вършим добри дела, защото врагът на човешкото спасение (дяволът) не желае да вършим полезни неща. Страдаме, когато наши близки хора са в нещастие, а също и когато лично имаме някакъв здравословен или друг проблем.
Страдания обаче имат и хората, които вършат беззакония. Те страдат например, докато кроят планове как да отмъстят, да убият и навредят, защото по внушение на сатаната душата им е обзета от тъмни и мрачни мисли и желания.
Когато страда в името на доброто, истинският християнин, след като постигне добри резултати, бързо забравя страданието и се радва на успеха си. Родилката, когато ражда, страда от родилните болки, но впоследствие бързо ги забравя и се радва на рожбата си. Лошите хора обаче жестоко страдат, ако не са успели да навредят. А ако пък са постигнали целта си, те пак страдат, защото дяволът вече не ги подкрепя и те отново са обзети от нещастие.
„Но ако търпите, кога правите добро и страдате, това е угодно Богу” (1 Петър 2:19–20).
Един монах вървял по улицата на голям град. Там срещнал инвалид да проси. Спрял се и го погледнал със състрадателен поглед. Казал си: ще взема този човек в дома си, за да спася душата си чрез него и той чрез мене. Сакатият се съгласил и монахът го отвел в дома. Започнал да се грижи за него. Къпел го, обличал го и го хранел, тъй като той бил без крака и без ръце. Не след дълго обаче сакатият започнал да негодува и всекидневно изнервял монаха: „Докога ще ме държиш тук затворен като в плен. Когато бях на улицата, виждах хора, а тук само ти ми се мяркаш пред очите. Постъпваш егоистично, защото ти излизаш навън, а аз стоя тук и те чакам.”
Отношенията им станали нетърпими и в яда си монахът вече бил решил да го върне на улицата. Помислил си обаче, че ако направи това, няма да е богоугодно и ще отстъпи от пътя си и си казал: „Ще отида при стареца Антоний (св. Антоний Велики) за съвет.” Тогава качил сакатия на коня си и пристигнал в пустинята. Там св. Антоний Велики упрекнал сакатия за неблагодарността му, подкрепил духом монаха и ги отпратил, като предрекъл, че двамата ще умрат в един ден. Както и станало.
От този случай е видно, че човек понякога страда, дори и когато върши добро, но това не бива да е причина да се отчайваме по пътя към спасението на душите ни.
„…през много скърби трябва да влезеш в Царството Божие” (Деян. Ап. 14:22).
Много често ние сме свидетели как добри човеци страдат в живота.
„Които Аз обичам, тях изобличавам и наказвам” (Откр. 3:1; Прит. Сол. 3:12).
Думата „наказвам” произлиза от славянската дума „наказати” и означава „да науча, научавам”. Следователно Бог, Който ни обича, не ни наказва, а чрез допуснатите страдания ни поучава.
Когато едно малко детенце допълзи до печката, докосне я и се опари, никога вече няма да повтори това си действие. В очите на Всевишния Бог ние сме малки деца, които Той често наказва за наше добро. Страданията са горчиво лекарство за душата ни. Те се отпускат от Бог, когато сме душевноболни, горчиви са и ние с нежелание ги приемаме, но след като се излекуваме, Му благодарим. Когато режем лозата, тя плаче, но след това дава много плод. Най-често страдаме заради греховете си. Господ Иисус Христос излекувал много болни, но преди това им прощавал греховете, защото съществува зависимост между греха и физическите болести. Спасителят излекувал разслабления при Витезда, но в храма след това му казал:
„Ето ти оздравя, недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо” (Йоан 5:14).
Що е грехът? Св. ап. Йоан Богослов го определя така:
„Грехът е беззаконие” (1 Йоан 3:4 ).
Значи той е нарушение на Божия закон, на нравствения закон. Грехът за първи път оплита като паяжина; ако го повторим, паяжината става мрежа; ако продължаваме да го вършим, мрежата се превръща в желязна клетка и най-накрая във верига. Може да се каже също, че в началото грехът е чужденец, после – гост; ако свикнем с него като с нещо обикновено, той вече е хазяин, господар, а ние – слуги, роби!
Грехът е като бацил, който бързо уврежда тялото, ако не се вземат мерки, т.е. в православен храм да се извършат покаяние, изповед и свето Причастие. Светите праведници с търпение и с вяра са приемали страданията, защото знаели, че чрез тях се очистват духовно.
Още Православни теми можете да прочетете на:
https://www.facebook.com/smisal.na.jivota
https://www.smisalat-na-jivota.com/temi/
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
