За суеверията
снимка: Лопушански манастир
Съвремието ни изправя всекидневно пред различни изпитания. Те са толкова много и толкова различни, че понякога става трудно да преминем всяко от тях с мъдрост, смирение и вяра. А именно те са най-големите съюзници на човека срещу бедите, които ни връхлитат постоянно.
С надежда да помогне културно, философски и духовно на своите читатели, търсещи верния път в света, „Петел“ ще публикува периодично текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна просвета във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света около нас.
--------------
Колкото повече човечеството се отдалечава от Божествените истини, толкова повече суеверията навлизат в бита на хората. Суеверията се срещат и при религиозни хора, които не са просветени достатъчно. Някои се боят от петък, тринадесети. Те смятат, че този ден и дата носят нещастие, а трябва да се знае, че всички дни и дати са прекрасни и Бог ни подкрепя винаги, защото времето е Негово творение. Мнозина очакват щастие от четирилистна детелина, чукат на дърво за щастие или по-скоро да не ги достигне нещастие, вместо да се прекръстят в името Христово. Стискат палци, за да им се случи нещо хубаво, вместо да стиснат трите пръста и да изпълнят кръстния знак. С нетърпение очакват няколко последователни цифри от календара, за да сключат брак или да отпразнуват някое свое събитие, сякаш бездушните числа ще им донесат щастие. И това се случва не в далечна Африка, а в цивилизована Европа, и то в ХХІ век. Не между неуки и непросветени, а сред интелигентни и образовани хора.
Никакви съвременни университети и научни институти, никакви училища и просветни заведения не са в състояние да предотвратят примитивните суеверия. Защото, щом изчезне правилната вяра, по необходимост се настанява суеверието. Изпразни ли се бутилката с вода, пълни се с въздух. Възрастен свещеник пътувал с влак. В купето се запознал със студент, отиващ на изпит. Започнали разговор:
– Отче, има ли Бог?
– Има, мое дете, има! – отговорил свещеникът.
– Къде е той? Защо не го виждаме?
– Та нима съществува само това, което ти виждаш? запитал свещеникът и добавил, че в Светата Библия е записано че: „Бога никой никога не е видял” (Иоан 1:18). Ние обаче чувстваме Бога и навсякъде в света виждаме неговите творения. Студентът упорито поддържал своето становище, като заявил, че в никаква религия не вярва, че вярата в Бога е достойна само за простите бабички, че културният съвременен човек трябва да надрасне предразсъдъците и т.н.
Пътуването свършило и свещеникът и студентът слезли от влака и тръгнали заедно. Било късна вечер и изведнъж черна котка пресякла пътя на двамата пътници.
– Ах, няма да ми върви на изпитите! Котка ми пресече пътя! – извикал студентът.
Свещеникът го изгледал учудено и рекъл:
– Млади момко, значи ти съвсем не си бил невярващ, както заявяваше. Само че, вместо да вярваш в Бога, ти си вярвал в котките!
Студентът засрамен се сбогувал със свещеника и поел по своя път.
Безброй са суеверията, загнездили се в пустите човешки души. Те всяват страх от предстоящи събития и правят човека лабилен и несигурен. Трагично е, че в много случаи той се надява на материални изображения, вместо на Бога. Ние често срещаме хора, които носят на врата или някъде в джоба си муски или амулети, вместо да носят Христовия кръст до сърцето си. Човекът и фантазията му измислят какви ли не суеверия, вместо да повярва в Нашия Господ Иисус Христос, Който може да помогне на всеки човек и във всяка ситуация, ако го призовем от сърце и душа.
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни теми можете да прочетете на:
https://www.facebook.com/smisal.na.jivota
https://www.smisalat-na-jivota.com/temi/
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
