Защо Хитлер е мразел евреите?
Кадър Ютуб
Антисемитизмът играе важна роля в мисленето на Адолф Хитлер и в нацистката идеология.
В началото на политическата му кариера обаче антисемитизмът в речите му напълно отсъства.
Негов враг в този период е демокрацията, която идвайки на власт премахва напълно и трасира пътя към разрухата на Германия и Европа.
Омразата на Хитлер към евреите е свързана с омразата му към света на финансите, към бизнеса и банковото дело.
Изобщо към това, което не разбира и което му се изплъзва от контрол по пътя му към безконтролната власт.
В тези сфери безспорно евреите са номер 1 поради образованието, традициите си и вековете, в които трябва да оцеляват без собствена държава.
Хитлер обаче не е измислил омразата към евреите.
Евреите в Европа са били жертви на дискриминация и преследване от Средновековието, често по религиозни причини.
Християните гледали на еврейската вяра като на отклонение, което трябваше да бъде премахнато.
Понякога евреите са били принуждавани да сменят вярата си или не им е било позволено да практикуват определени професии, пише Коен Смилде.
През деветнадесети век религията вече играе по-малко важна роля.
Тя е заменена от теории за различията между раси и народи. Идеята, че евреите принадлежат към различен народ от германците, например, се налага в съзнанието на много хора.
Дори евреите, които са се обърнали към християнството, все още са смятани за „различни“ поради своята кръвна линия.
Още през 1353 г. хиляди евреи са изгорени на клада в Европа с обвинение за епидемията от чума. Вменено им е, че са отравили кладенците. Векове са нужни на науката, за да стигне до истинския произход на чумата.
За властта евреите са били удобна изкупителна жертва за всякакви беди, с които не могат да се справят.
Как Хитлер се запознава с антисемитизма?
Произходът на омразата на Хитлер към евреите не е ясен.
В Mein Kampf той описва развитието си в антисемит като резултат от дълга лична борба.
Предполага се, че отвращението му към всичко еврейско се проявява, когато живее и работи като художник във Виена (1908-1913).
Повечето историци смятат, че Хитлер е стигнал до това обяснение със задна дата.
Той би го използвал, за да увери хората, които все още не са убедени в неговите идеи, че в крайна сметка ще "видят светлината" като него.
По един или друг начин, ясно е, че Хитлер се е докоснал до антисемитските идеи в ранна възраст.
До каква степен ги е споделял в този момент, не е сигурно. Ако той имаше предразсъдъци към евреите, докато живееше във Виена, неговите предразсъдъци все още не бяха изкристализирали в ясен мироглед.
В края на краищата един от най-лоялните купувачи на картините му във Виена беше евреинът Самуел Моргенщерн.
Въображаеми обяснения
Има безброй въображаеми обяснения за причините за антисемитизма на Хитлер.
Твърди се, че Хитлер се е срамувал от частично еврейските си корени.
Друго обяснение свързва омразата му към евреите с травма, причинена от атака с отровен газ през Първата световна война.
Други теории предполагат, че Хитлер се е заразил с венерическа болест от еврейска дама в бордеите във Виена.
Няма обаче факти в подкрепа на тези обяснения.
Германски национализъм и антисемитизъм
Това, което знаем е, че двама австрийски политици оказват силно влияние върху мисленето на Хитлер.
Първият, Георг Ритер фон Шонерер (1842-1921), е немски националист.
Той смята, че немскоезичните региони на Австро-Унгария трябва да бъдат добавени към Германската империя. Той също смята, че евреите никога не могат да бъдат пълноправни германски граждани.
От втория, кметът на Виена Карл Люгер (1844-1910), Хитлер научава как антисемитизмът и социалните реформи могат да бъдат успешни.
В Mein Kampf Хитлер възхвалява Люгер като „най-великия германски кмет на всички времена“. Когато Хитлер идва на власт през 1933 г., той прилага подобни идеи на практика.
Първата световна война изиграва решаваща роля в живота на Хитлер. Това дава нова цел на живота му, който дотогава е бил доста неуспешен.
През 1914 г. се записва в германската армия, която заедно с Австро-Унгарската империя воюва с Франция, Англия и Русия.
Въпреки че почти не е участвал в бойни действия, той получил награда за проявена смелост.
Когато Германия капитулира през ноември 1918 г., Хитлер е във военна болница.
Очите му бяха наранени при атака с отровен газ в Белгия.
Прикован към болничното си легло, той научава новината за капитулацията на Германия, което го потапя в дълбока криза.
Той пише „всичко отново започна да потъмнява пред очите ми“.
Препъвайки се, той се върнал пипнешком в спалното помещение и заровил горящата си глава в одеялото и възглавницата.
Евреите като изкупителни жертви за загубената война
Германското поражение беше трудно за преглъщане за много германци, както и за Хитлер.
В националистическите и десни консервативни кръгове „легендата за удара в гърба“ става популярна.
Според този мит Германия не е загубила войната на бойното поле, а чрез предателство на вътрешния фронт.
Отговорни, разбира се, бяха евреите, социалдемократите и комунистите.
Предразсъдъците за ролята на евреите във войната бяха погрешни. Разследване, проведено от германското правителство, доказа това.
Над сто хиляди германски и австрийски евреи са се били за отечеството си.
Хитлер влиза в политиката
След Първата световна война Германия е в хаос. След като германският император си отиде, навсякъде избухнаха бунтове.
Леви групировки се опитаха да вземат властта на много места.
В Мюнхен, например, по време на кратка революция е провъзгласена „Народна република“ на Бавария.
Това предизвика дясна реакция, която от своя страна доведе до кръвопролития. Хитлер беше силно впечатлен от тези събития.
По това време той все още е в армията и там открива ораторския си талант.
Не след дълго армията го накара да проведе курсове за обучение, целящи да предупредят войниците за комунистическата опасност и да разпалят националистически чувства.
В новата си роля Хитлер опознава Германската работническа партия, предшественика на NSDAP.
Това беше началото на политическата му кариера.
В началото антисемитизма напълно отсъства от речите му.
Негов враг в този период е демокрацията, тъй като било твърде сложно да се взимат бързи и лесни решения предвид постоянните гласувания и това че трябва да се съобразяваш с институции и партии.
Радикализация на антисемитизма на Хитлер
На фона на революцията и насилието антисемитизмът на Хитлер ставаше все по-радикален.
Трябва да се отбележи, че той казва, че не подкрепя неконтролираните „емоционални“ погроми (изблици на антиеврейско насилие).
Вместо това той се аргументира в полза за нещо, което нарича „антисемитизъм на ума“. Трябвало всичко да е законно и в крайна сметка щело да доведе до „премахването“ на евреите.
Още през август 1920 г. Хитлер сравнява евреите с микроби.
Той заявява, че болестите не могат да бъдат контролирани, освен ако не унищожите причините за тях.
Влиянието на евреите никога няма да изчезне, без да премахнем причината за това, евреите, от нашата среда, каза той.
Тези радикални идеи проправиха пътя за масовото избиване на евреите през 40-те години.
Капитализъм и комунизъм: еврейски заговор?
Хитлер обвинява евреите за всичко, което не е наред със света. Германия беше слаба и в упадък поради „еврейското влияние“.
Според Хитлер евреите преследвали световно господство.
И не биха се поколебали да използват всички възможни средства, включително капитализма.
По този начин Хитлер се възползва от съществуващите предразсъдъци, които свързваха евреите с паричната власт и финансовите печалби.
Хитлер не се притеснява от очевидните противоречия в мисленето му.
Той смяташе, че комунизмът също е еврейски заговор, тъй като по-голямата част от комунистическите лидери са евреи.
Въпреки това само малка част от евреите са комунисти.
Тази идея за „еврейския комунизъм“ имаше ужасни последици във войната със Съветския съюз, която започна през 1941 г. Населението и военнопленниците бяха третирани брутално от германците.
Расизмът на Хитлер: не само към евреите
Хитлер гледа на света като на арена на перманентната борба между народите. Той раздели световното население на висши и ниски раси.
Германците принадлежаха към висшите народи, а евреите към низшите.
Имаше специфични представи и за другите народи.
Славянският народ, например, е бил смятан за по-нисш, предопределен да бъде доминиран.
Също и ромите.
Хитлер чувства, че германският народ може да бъде силен само ако е „чист“. В резултат на това хората с наследствени заболявания се считат за вредни.
Те включват хора с физически или умствени увреждания, както и алкохолици и „непоправими“ престъпници.
След като нацистите дойдоха на власт, тези идеи доведоха до насилствена стерилизация и убиване на човешки същества.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
4
0
