Защо Хитлер мразеше западните журналисти, но даваше интервюта срещу заплащане
Кадър Ютуб
Качествените демократични вестници първоначално не са се интересували от „провинциалния националистически политик“.
Да интервюираш диктатор или автократ, който едновременно очарова и ужасява света – трябва ли това да е мечтата на всеки журналист?
В „Интервютата на Хитлер. Диктаторът и журналистите” Лутц Хахмайстер - медийният експерт анализира срещите на лидера на Националсоциалистическата германска работническа партия (НСГРП) с чуждестранната преса, пише newsroom.de, позовавайки се на КНА, цитира СБЖ.
„Всеки чуждестранен кореспондент, който е бил в Германия през онези години, е получавал като основна професионална задача да се срещне с Адолф Хитлер“ - пише италианският журналист Филипо Бояно в книгата си от 1944 г. „По следите на парадните крачки“.
„Интервютата на Хитлер“ има за цел да покаже как диктаторът се е отнасял спрямо чуждите медии, пише Кристиане Лаудаг. Хахмайстер свързва това с фундаменталния въпрос: трябва ли, или не трябва да се интервюира диктатор или автократ? И как се избегва цитиране?
„Хитлер не обичаше журналистите – пише Хахмейстер. - От една страна, защото не обичаше да го прекъсват, а от друга, защото не беше наясно с „расовия“ произход на журналистите от други страни, особено от демократичните“. Освен това той не говорел с репортерите, а се отдавал на дълги монолози. Но тъй като Хитлер признавал пропагандната новинарска стойност на интервютата за чужди медии, той се е съгласявал.
Хитлер е дал повече от 100 интервюта за чуждестранната преса през политическата си кариера.
Авторът обаче почти не е намерил интервюта в германската преса. Качествените демократични вестници първоначално не са се интересували от „провинциалния националистически политик“.
След 1933 г. германските вестници вече не са от значение за него, тъй като НСГРП с нейния централен орган „Völkischer Observer“ доминира над пресата в Германския райх.
Интервютата, които могат да бъдат намерени в книгата, са проведени между 1922 и 1944 г. Първото е с Хитлер, който все още е провинциален политик в Мюнхен по това време, на американския журналист Карл фон Виганд, който работи за пресгрупа “Hearst”. Последното е от март 1944 г. Шведският кореспондент на „Stockholms Tidningen” Кристер Йедерлунд интервюира Хитлер по телефона. Интервюто е било разпространено чрез German News Office, официалната пресагенция на нацисткия режим. Става дума за Финландия и мирните преговори.
Според оценката на Хахмейстер интервютата ясно показват стратегически интерес. Хитлер води около 60 разговора с англо-американски журналисти, 17 с италиански и 8 с френски. Италианските журналисти са стратегически важни за Хитлер до 1933 г. - Мусолини вече е на власт, а Хитлер вижда в него конкуренция. Интервютата с медии от Япония, Испания или Португалия не са имали значение.
Отначало на диктатора се плаща за интервюта, за да се допълни оскъдната хазна на НСГРП.
След 1930 г. Хитлер и служителите му контролират интервютата - журналистите трябва да задават въпроси предварително и да чакат разрешение за среща.
За свои интервюиращи Хитлер предпочита кореспонденти с германски предци или поне германски звучащи имена, включително различни американски журналисти като фон Виганд, Луис П. Лохнер, ръководител на берлинския офис на Associated Pres до 1942 г., и Пиер Дж. Хус, гл. от берлинския офис на International News Service. Според Хахмайстер само Лохнер и фон Виганд са участвали в около една трета от американските разговори с Хитлер.
Накрая Лутц Хахмейстер разглежда въпроса дали журналистическите интервюта с диктатори и автократи изобщо имат смисъл. Той се пита дали пропагандната печалба за диктатора е по-голяма от всички краткосрочни новини и изключителни, сензационни репортажи.
Като положителен пример Хахмейстер цитира интервюто на италианската журналистка Ориана Фалачи с иранския революционен лидер аятолах Хомейни от 1979 г. Това е „забележителен документ за журналистическа почтеност и компетентна и безкомпромисна журналистика, велик момент в историята, който е валиден и днес“. Той отдава това на упоритото безстрашие и отличната подготовка на Фалачи.
Според Хахмайстер по-лоши от провалените интервюта с диктатори са интервютата, в които журналистите са безкритични към своите събеседници.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
2
0
