Защо Москва прие насериозно думите на Макрон за пращане на френски войски в Украйна

Кадър Ютуб

Франция е единствената страна, която е от учредителите на НАТО, но го напуска през 1966 година заради спорове със САЩ, за да се върне отново чак през 2009 година. 

"Франция е сила за мир. Днес, за да постигнем мир в Украйна, не трябва да бъдем слаби", президентът Еманюел Макрон обяснява изявленията си за възможно разполагане на френски войски в Украйна.

За мнозина тези думи прозвучаха като някакъв пиар или лоша шега, но със сигурност не и за Москва, която всъщност е запозната с френската военна доктрина, а тя е доста агресивна.

Думите му не бяха приети на майтап и от съюзниците, които също са наясно, че Франция може да води военни действия и без участие в НАТО.

Дали в главата на Макрон се въртят "наполоеонови комплекси" и иска да оглави Европа не е ясно, но със сигурност думите му не са изтървани случайно.

Та инициативата на Макрон се превърна в най-голямата международна сензация за последния месец. 

Общата реакция на Запада беше предвидимо критична. 

Изявлението на Макрон беше прието нееднозначно и във Франция.

Но откъде Макрон има толкова смелост и готовност да върви срещу мейнстрийма? Това реална промяна в подходите ли е? И ще успее ли президентът да преодолее вътрешната и международната съпротива срещу инициативата му?

Макрон без червени линии: какво стои зад идеята на френския президент за войски на НАТО в Украйна, се пита в анализ на Европейска правда.

Трябва да отдадем дължимото на френския президент Еманюел Макрон: той успя да реагира на промените и дори да изостави собствените си ключови позиции.

В началото на своето президентство Макрон се опита не само да намери общ език с Путин, но и да промени критичния външен курс на Франция към Русия , иницииран от неговия предшественик, президента Франсоа Оланд.

Макрон предложи нова външнополитическа концепция за диалог и сближаване с Русия, като многократно подчерта тази идея в публичните си изявления.

И дори след февруари 2022 г. той не скъса връзките си с Владимир Путин. Той беше по-скоро под влиянието на (погрешни) идеи, че може да повлияе на руския президент и да го убеди да прекрати войната. Той дори призова да не се "унижава Путин".

С течение на времето обаче в Париж стана ясно, че тези мечти са напразни, а призивите на Макрон нямат никакъв друг ефект, освен негативен имидж.

Не трябва да пренебрегваме влиянието на събитията в Африка. Факт е, че френската „военна дипломация“ претърпя болезнени поражения в страните от Централна и Западна Африка през последните години. Неговите противници много често имаха директни връзки с Русия.

И така, позицията на Франция бързо започна да се променя политически (през пролетта на 2022 г. Париж стана един от защитниците на членството на Украйна в ЕС, а през 2023 г. премина към подкрепа за членството й в НАТО) и материално.

Франция беше една от първите, които изпратиха артилерия от голям калибър в Киев. Париж положи значителни усилия за премахване на т. нар. „танкова блокада“, т.е. нежеланието на Запада да доставя нови танкове на въоръжените сили на Украйна, и изпрати т. нар. леки танкове AMX-10 RC, което добави аргументи за доставката на Leopard II танкове.

Но всичко това избледнява в сравнение с премахването на табуто за изпращане на войски в Украйна.

Въпреки че инициативата за изпращане на войски в Украйна няма силна подкрепа както във френския парламент, така и във френското общество, има поне три аргумента , които ни позволяват да се надяваме на това.

Първо , Франция е бивша империя, в която държавното достойнство има значение. Заплахите от руски официални лица отекнаха във Франция. Но вместо да плашат френското общество, тези заплахи изглежда само засилват разбирането, че политиката на Русия е заплаха за Европа, включително Франция.

Второ , във Франция няма сигнали, че армията е недоволна от идеята да изпрати войски в Украйна.

Третият аргумент е особеността на Франция . Френската армия е единствената в ЕС, която участва активно в бойни действия в няколко горещи точки в Африка, където често се изправя срещу въоръжени части, подкрепяни от Русия.

Френското общество се научи през годините да възприема военните действия като нещо възможно и реално.

Въпреки това 68 % от населението във Франция е против въвличане на страната във възможна война.

Със сигурност обаче Макрон не говори празни и необмислени приказки.

Франция е най-голямата  ядрена сила в Европа.

Бойният й арсенал е с повече от двеста ядрени бойни глави, тактическо и стратегическо ядрено оръжие. 

Тя е единствената страна в света освен САЩ, която разполага с атомен самолетоносач. 

Франция има 6 ядрени подводници.

Военната доктрина на Франция предвижда възможност за водене на война без НАТО.

Сергей Асланян, водещ на телевизионния канал “Ходорковски LIVE”, обяснява в интервю за руския опозиционер Иля Пономарьов (в изгнание), какво пише във френската концепция за водене на (самостоятелна) война, която не само не е тайна, а е афиширана отдавна. Но едва сега, с близо три седмици закъснение, са я прочели внимателно в Москва. Явно изпитват нервна криза по този повод.

Според доктрината на Франция тя може да нанесе първи удар по врага с тактическо ядрено оръжие.

Да не забравяме, че преди години Путин искаше да купи от Франция бойни кораби "Мистрал".

Франция разполага с над 200 хиляди души напълно обучена армия и 8 хилядния френски чуждестранен легион.

Легионът разполага със собствени танкове, артилерия, авиация и специални части, командоси на командосите.