Защо Цар Освободител освобождава руснаците от крепостното робство
Кадър: Селянин напуска стопанина си, картина на руския художник Сергей Иванов
Към 1857 година 23 милиона души или една трета от общо 62-милионното население на Руската империя е съставено от крепостни роби.
Крепостното робство в Русия е форма на робство, при която хората могат да бъдат продадени между руските господари аристократи само заедно с земя, към която са били „прикрепени“.
През 19-ти век крепостните са практически неразличими от робите, които се продават на бройка.
Премахването на крепостничеството или Отмяната на крепостничеството в Руската империя е най-съществената от великите реформи на император Александър II, за което той се сдобива с името „Освободител“ (б.ред. противно на наложеното в България, че Освободител е заради Освобождението на България).
На 3 март (19 февруари стар стил) 1861 г. император Александър ІІ издава „Манифест за всемилостиво даряване на крепостните с правото да бъдат свободни селски жители и за устройството на техния бит“, както и „Положение на селяните, излизащи от крепостни зависимости“.
Поводът за отмяна на крепостното право изобщо не е издигането на някакъв хуманизъм.
Русия хлътва в Кримската война, която губи по унизителен начин от Османската империя, Франция и Британската империя..
Войната причинява пълно опустошение на руската хазна и води практически до разрушаване на руската финансова система.
Крепостното право се превръща в тежко бреме за тялото на толкова хилава икономика — и решават да го отменят.
Разбира се, никой не казва на крепостните селяни, че цялата работа опира до икономиката, че и до Крим. Всичко е представено като височайша царска милост.
При това тази "свобода" не е много по-различна от предишната несвобода — да, престанали са да продават хората, но сега те са били задължени да плащат на помешчика данък за използването на неговата земя или да полагат безвъзмезден труд.
Крепостните са представлявали значителна част от населението на големите градове в Руската империя.
Пред 30-те години на XIX век населението на Петербург е наброявало 450 000 души от които 200 000 са били "господарски роби".
Крепостните са били държани в постоянен страх, според предписанията те трябвало "да живеят тихо, мирно и в постоянен страх от наказание".
За да се предотвратят бягствата на крепостни, не са им били издавани паспорти — съвсем същото е направено със селяните десетилетия по-късно, в Съветския съюз.
В градовете крепостните са работели на големите строежи — точно те са построили повечето монументални сгради в Петербург, който в средата на XIX век впрочем е бил малоетажно градче, повечето къщи са били от дърво, а не от камък.
На големите строежи работниците са били следени от надзиратели и десетници - те често са били свободни хора и чужденци "от немците".
Както и в сталинския СССР, крепостните са живеели в големи бараки на групи или са наемали големи помещения, също групово.
Едно от общежитията - на Сенния площад, се е състояло от големи стаи с по няколко прозореца, с руска печка в ъгъла, а край стените са се простирали нарове на етажи, на които са спели крепостните.
В стая с площ 30-40 квадратни метра са живеели от 40 до 60 души — мъже, жени и деца.
Петербургските крепостни са се хранели много лошо — всекидневната храна е бил черен хляб, който са взимали със себе си на работа. В най-добрия случай към хляба е имало парченце масло или лук. Вечерта на печката в общежитието са се готвели някакви зеленчукови супи — най-често само от разрязан на 4 части кочан зеле, сварен в осолена вода.
Как са търгували с хора в Петербург
Вестниците от края на XVIII век и началото на XIX век са били изпъстрени с обяви с "хора за продан". В обява в един от вестниците помешчикът разпродава "имуществото" си: "Вече всичко е продадено, останаха само дойна крава и момче, умеещо да реши". В съседна обява се продава "момче на 17 години и комплект мебели". В друг брой на вестника се съобщава, че се продава "мома на 30 г. и млад кафяв кон". Във вестник от 1800 г. се продават "мъж с жена му, на 40-45 години, с добро поведение, и млад кон, шоколадов на цвят". Продавачите без притеснения дават цветисти описания на "стоката" си: "девойката е с хубаво лице и е снажна", "момчето работи изкусно, умее да прави ботуши", "жена на 40 години, не отстъпва на придворен готвач в приготвянето на храна".
Наред с продажбите на селяни по обяви са съществували и истински пазари за роби — организирали са ги предприемчиви хора, по подобие на източните пазари. Те са се разполагани на видни и оживели места в руската столица — например, при Поцелуевия мост или на Лиговския канал. Купувачите са идвали, избирали са си "стока", при което са се държали като при покупка на кон — смятало се е за задължително крепостният да бъде опипан, за да се види дали няма телесни повреди, както и да се огледат зъбите му.
Каква е била цената на крепостните? През различните десетилетия тя се е променяла. Най-скъпо са стрували майсторите в някакъв занаят, фризьорите, а най-евтини са били немощните селяни, "не можещи да работят". В края на XVIII век крепостните са стрували по няколко десетки рубли — през 1782 г. е направен опис на имуществото на капитан Зиновиев, в който са включени и селяни: "Леонтий Никитин, 40 години, оценен на 30 рубли. Има жена - Мария Степанова, на 25 години, оценена на 10 рубли. Ефим Осипов, на 23 години, оценен на 40 рубли. Той има жена - Мария Дементева, на 30 години, оценена на 8 рубли".
Към края на XIX век цените са започнали да растат и крепостните вече са се продавали по няколко стотин рубли "за душа", особено високи са били цените в столицата.
Краят на крепостничеството и "Крим е наш" през XIX в.
Колкото и да е странно, поводът за отмяна на крепостното право изобщо не е издигането на някакъв хуманизъм (той е се е изповядвал от шепа интелектуалци, четящи книги и пишещи статии във вестниците), а банален недостиг на пари — няколко години преди 1861 г., когато се провежда знаменитата Селска реформа, отменяща крепостното право, Русия хлътва в Кримската война, която губи по унизителен начин.
Войната причинява пълно опустошение на руската хазна и води практически до разрушаване на руската финансова система.
Русия е принудена да прибегне до печатането на необезпечени облигации и рублата се обезценява двойно.
Крепостното право се превръща в тежко бреме за тялото на толкова хилава икономика — и решават да го отменят.
Разбира се, никой не казва на крепостните селяни, че цялата работа опира до икономиката, че и до Крим.
Всичко е представено като височайша царска милост — един вид, събудил се царят сутринта и решил от душевна доброта да пусне всички на свобода. Манифестът (за отмяна на крепостното право - б.р.) така и е наречен — "За всемилостивото даряване на крепостните хора с права на свободни селски жители".
В превод от царски на руски език това означава, че несвободните селяни вече са приравнени към свободните.
При това тази "свобода" не е много по-различна от предишната несвобода — да, престанали са да продават хората, но сега те са били задължени да плащат на помешчика данък за използването на неговата земя или да полагат безвъзмезден труд.
Изобщо, дори "окончателното придобиване на Крим" не направило крепостните роби щастливи...
По същността си наложената в СССР стопанска система има сходни елементи с крепостничеството. Хората не са имали никакви права, не е имало реални профсъюзи за защита на правата им, а селяните до 70-те години на ХХ век дори не са имали паспорти и съветският колхоз не е бил много различен от крепостното общество, пише руският историк Максим Мирович. Във времената на крепостничеството се е смятало, че помешчикът има "висша власт" над крепостните, в СССР такава власт има абстрактната "държава", която третира жителите на страната не като свободни граждани, а като свои поданици.
И което е интересно — много руски публицисти и сега продължават да смятат крепостното право за нещо добро, пишейки бисери като "крепостничеството е било органична и необходима съставна част на руската действителност"
Крепостничеството е дефинирано по различен начин. Най-общо господарят притежава правна юрисдикция и имунитет над селянина, техните отношения отговарят на определени правила, но тези правила могат да бъдат променяни от господарите. Крепостният притежава известни минимални законни права, за разлика от роба, но практически разликата постепенно се стопява.
Развитието на взаимоотношенията между господари и крепостни селяни е съвършено различно в двете половини на Европа през Средновековието. На запад от Елба (западните германски държави, Ниските земи, Франция, Англия, Италия) то постепенно се отменя или се създават условия за бързото му изчезване. В Швеция, Норвегия и Испания така и не се развива в класическия си вид. В Америка и други места, обект на колониализма, не намира достатъчно благодатна почва. От 12 век нататък в Западна Европа крепостните селяни постепенно отвоюват свободата си – по различно време и в различна степен – статут на наематели-пожизнено или не, често с правото да прехвърлят този статут на децата си, пълно право да купуват и продават земя и т.н. През 18.ти век тези процеси вече са силно напреднали, дори дотолкова, че в края му водят до избухването на Френската революция.
Точно обратното се случва на изток от Елба - в Бохемия, Силезия, Унгария, Полша, Русия. От началото на 15 век, относително свободните селяни от тези региони губят свободата си да се придвижват. Руските селяни загубват свободата си в най-голяма степен. Правата на руските господари над крепостните селяни се увеличават непрекъснато чак до края на 18 век. Крепостните селяни нямат никакво право на придвижване, могат да бъдат произволно премествани, връщани обратно, заточавани. Руската управляваща класа започва да измерва своето обществено положение с броя на притежаваните селяни и някои господари притежават смайващо количество крепостни селяни: граф Н. П. Шереметев притежава 185 610 селяни, които при сина му достигат 300 000; граф Воронцов – 54 703, а синът му в средата на 19 век – 37 702 крепостни селяни.
Крепостната руска система в Русия, представляваща една от крайните форми на крепостничеството, се заражда в хода на обединяването на руските земи, в единна държава срещу заплахите на Монголската империя и на полско-литовските обединения. Първият руски цар Иван Грозни през 1581 г. забранява всякакво преминаване на селяни от един феод в друг. Крепостното право като държавна система в селските обществени отношения на Русия е окончателно скрепено юридически със „Съборно уложение“ от 1649 г.
Според московския преподавател проф. И. Беляев, закрепостяването на селяните в Русия датира от 1591 г., като начин да бъдат облекчени селяните от задължителните държавни данъци. Тогава те все още запазват своята автономност като членове на руското общество и единствено губят правото си да сменят местожителството си. Тази на пръв поглед малка промяна обаче отваря пътя на много сериозни промени в живота им на свободни хора особено през 17 век, довели до силно стесняване на правото им на собственост върху земята и личните им права. Постепенно земевладелците получават правото да местят селяните от една своя земя на друга, след това – да ги продават на други земевладелци заедно със земята и накрая – да продават само селяните си. За селяните остава правото да ползват земя, отчасти по свое усмотрение.
През 1782, по искане на началник втори ранг Пьотр Андреевич Борноволоков е направен опис на имуществото на неговия неплатежоспособен длъжник – капитан Иван Зиновиев:
….червен кон на 5 години – 3 рубли и 50 копейки;… 6 крави, всяка по 2 рубли и 10 копейки….
Данните за цените на крепостни изнася капитан Иван Иванов Зиновиев, направил подробен списък как се продават душите на крепостните селяни в енория Великая пустиня:
„В тази енория живеят крепостните селяни: Леонти Никитин – на 40 години, оценен на 30 рубли; съпругата му Марина Степанова – на 25 години, оценена на 10 рубли; деца: Гориян – на 4 години, оценен на 5 рубли; Василиса – момиче на 9 години, оценено на 3 рубли; Матрона – на една година, оценена на 50 копейки ...."
Руската интелигенция – по правило произлизаща от дворянството – търси начин да оправдае това фактическо поробване на хора. Например М. Грибовски, доктор по право, както се подписва под своя трактат, посветен на любимеца на император Александър I – граф Aлексей Аракчеев, Грибовски дава обяснение за съществуване на крепостничеството в Русия. Според него изпращането на малки деца в робство било проява на мъдрост от страна на техните майки, които по този начин им давали възможност да укрепнат физически и да се развият умствено, предпазвайки ги от неразумни действия и постъпки.
До времето на Екатерина Велика, в чието управление избухва най-голямото от тях (Селската война на Емелян Пугачов) страната периодично е заливана от масови селски въстания, насочени срещу закрепостяването на селячеството и феодалния гнет. Премахването на крепостното право е и сред лозунгите на декабристите. През 18.ти и 19. век то се превръща в основна пречка пред развитието на капиталистическите отношения в Руската империя и индустриализацията на страната, а същевременно става все по-малко рентабилно, въпреки че е масово в стопанствата на помешчиците.В резултат на това назряват условия за премахването му. Загубата в Кримската война изправя Русия пред предизвикателството от нови мащабни селски въстания и масовият селски протест срещу него, породен от недостига на работна ръка заради мобилизацията на крепостни в наборната руска армия е използван, като повод за отмяната на крепостничеството.
В резултат от реформата от 1861 г. на повече от 30 милиона руски крепостни селяни е предоставена възможността да участват в икономическата модернизация на страната. Крепостните селяни имат възможност да се откупят, след което и да се придвижват свободно, за да участват в новия стопански живот на Русия. Откупните плащания за руските селяни са окончателно премахнати през 1905 – 1907 г., след злополучната Руско-японска война и последвалата я Първа руска революция.
След идването на болшевиките на власт през 1917 г., те незабавно излизат с „Декрет за земята“, с който изземват собствеността от едрите земевладелци, одържавяват я и я раздават на селяните. По време на колективизацията в края на 20-те години на 20. век, раздадената за свободно ползване на руските селяни земя, е одържавена и окрупнена в трудово-земеделски стопанства за повишаване на интензитета на развитието на съветското селско стопанство.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
4
0
