Защо антисемитизмът е толкова често срещан?

10.10.2023 / 15:44 5

Пиксабей

Според проучване на Anti-Defamation League, към пролетта на 2014 година 44% от населението на България имат антисемитски възгледи, макар да не могат да обяснят рационално каква е причината за тях.

Антисемитизмът е явление на насочена омраза, което битува около нас от векове.

Този уклон на омраза е отличителен белег на нацизма, но далеч не се ограничава само в националсоциализма. 

Парадоксално е, че семити са евреите и арабите, но антисемитзмът е насочен само срещу евреите.

Друга особеност е, че именно антисемитизмът е това, което прави евреите толкова сплотени. Те осъзнават омразата, която е насочена към тях.

Разбират, че са застрашени и то физически.

Антисемитизмът е враждебност или предубеждение спрямо евреите, което граничи от индивидуална омраза до институционално насилствено гонение.

Ясно формулираната идеология на нацизма е най-крайният исторически пример за явлението.

Омразата на Хитлер към евреите е свързана с омразата му към света на финансите, към бизнеса и банковото дело.

Изобщо към това, което не разбира и което му се изплъзва от контрол по пътя му към безконтролната власт.

В тези сфери безспорно евреите са номер 1 поради образованието, традициите си и вековете, в които трябва да оцеляват без собствена държава.

Антисемитизмът на Хитлер е лост за овластяване и оправдание на войната и убийствата. 

Не, евреите не са разпространявали либерална демокрация в онези тъмни времена, нищо подобно, защото е било немислимо.

Но финансовата мощ на евреите, съчетана със стремежа им към образование, неволно са заплашвали абсолютистките режими навсякъде, където стъпят.

Транснационалните финанси и глобалният бизнес чупи границите и омаломощава диктаторите.

Свободното движение на пари е пречка на желанието на всеки авторитарен лидер и всяка еднолична власт за държавен контрол върху всичко и всеки.

Точно затова далеч преди идеологията на националсоциалистите антисемитизмът е бил разпространен в Европа. 

Завистта към по-образованите и по-успелите евреи лесно покълва сред масите. Образованите евреи стават лесна изкупителна жертва, с която нефелната власт обяснява собствените си неуспехи да подобри живота на хората.

Терминът антисемитизъм е „изобретение“ на немския журналист Вилхелм Мар от 1879 година. С него той обозначава т.нар. „неизповедна омраза“ към евреите и юдаизма, а в по-широк смисъл към „потенциалния предател“ или онзи, който поставя под въпрос националния ред и отваря границите за чужди влияния.

През 1879 година в Германската империя лутеранският капелан на императорския двор Адолф Щьокер и философът Карл Дюринг учредяват Антисемитска лига. Тя заклеймява еманципацията на евреите, която според нея създава възможност за борсови спекулации и подлага на критика т.нар. подвижен капитал с неговите международни и безродни разклонения.

Терминът е употребен в контекста на широко въведения в оборот отпреди век по това време израз „еврейски въпрос“, който произлиза от дебатите в английския парламент от 1753 година за гражданските права на евреите в Англия. По времето на Третия Райх е въведен и последващият термин окончателно решение на еврейския въпрос, официализиран от Ванзейската конференция.

Самият термин и неговата широка употреба от различни автори в несходни контексти често се подлага на критика. Съществуват различни алтернативни възгледи за неточната му и некоректна (включително спекулативна) употреба, най-популярният от които е изразен от еврейския автор Артур Кьостлер след края на Втората световна война по повод установеното от еврейския историк Абрахам Поляк през 1944 година:

„това е написано, преди целият мащаб на Холокоста да стане известен, но не се променя фактът, че основната част от оцелелите евреи по света са от източноевропейски, т.е. най-вероятно от хазарски произход. Ако е така, това би означавало, че техните предци са дошли не от Йордан, а от Волга, не от Ханаан, а от Кавказ, които някога са считани за люлка на арийската раса; както и че генетично са по-близо свързани с хуни, уйгури и маджари, отколкото със семето на Авраам, Исаак и Яков. Ако се окаже така, терминът „антисеметизъм“ би се лишил от смисъл, като основан на погрешно разбиране и на убийците, и на жертвите. Съдбата на Хазарската империя, бавно изплувайки от миналото, започва да прилича на най-жестоката шега, която историята някога си е правила."

През 11 век Хазарският хаганат изчезнал от политическата карта на света, но се появила тюркската опасност за Византия и Божи Гроб, поради което и било поставено началото на кръстоносните походи. Това още повече изострило юдофобията, понеже всеобщо се приемало, че друговерците са заблудени, но на неверниците и богоубийците грехът е непростим. Например Германският кръстоносен поход се характеризира с масови антисемитски изстъпления[3].

В историята понятието за антисемитизъм приема различни форми:

Антисемитизмът и гоненията срещу евреите водят своето начало още в Древен Египет, като в средновековието те взимат превесː

Крим – през 1115 г. и 1350 г.

Силезия – през 1155 и 1494 г.

Германия – през 12 век, 1348 г., 1510 г. и 1555 г. – по време на Контрареформацията и след излизането на трактата на Лутер – „За евреите и техните лъжи“.

Англия и Уелс – през 1290 г.;

Франция – през 1182 г., 1306 г., 1321 и 1394 г.;

Прованс – през 1430 г.;

Унгария – през 1349 г. и 1360 г.;

Австрия – през 1421 г., последвано от различни места в Германия през XVI век;

Литва – през 1445 г. и 1495 г.;

Испания – през 1492 г. е най-известното прогонване, ведно с изгонване и от Сицилианското кралство със Сардиния – през същата 1492 г.;

Португалия – през 1497 г.;

Тунис – през 1535 г.;

Неаполитанското кралство – през 1541 г.,

Папската държава – през 1569 г. и 1593 г.

Преследванията срещу евреите продължават и на изток – в Бохемия и Моравия – през 1744/45 г. Между XV век и 1772 г. на евреите било забранено заселването в Русия.

Мнозина смятат „Еврейския въпрос“ за изобретение на нацистите, но този въпрос всъщност бил поставен много отдавна – по време на Просвещението от 1753 г. насетне възникнал за политиката и терминът „еврейски въпрос“.

Най-сериозните преследвания на евреите били от страна на православните казаци на Богдан Хмелницки в Източна Европа през 1648/49, а след убийството на Царя Освободител от първомартовци, царската тайна полиция вдъхновила погромите. В началото на 20 век в отговор на ционизма и „Еврейската държава“ на Теодор Херцел излезли и протоколите на Ционските мъдреци. В Третия Райх на Райнхард Хайдрих била поверена координацията по окончателното решение на еврейския въпрос след провала на Мадагаскарския план.

След създаването на държавата Израел, в периода 1948 – 1967 г. почти всички евреи от мюсюлманските държави – Алжир, Египет, Ирак, Сирия и Йемен, са избягали от страх за живота си.

В т.нар. религиозен антисемитизъм или антиюдаизъм от преди 19 век, антисемитизмът значи най-вече религиозност в природата, базирана на християнски или ислямски взаимодействия с тълкуване на еврейството.

Откакто юдаизмът става най-голямата малцинствена религия в християнска Европа и в по-голямата част от ислямския свят, евреите са често главната цел на религиозно мотивирано насилие и преследване от християнските и ислямските владетели. За разлика от антисемитизма като цяло, тази форма на предразсъдък е насочена към самата религия и затова като цяло не рефлектира върху онези от еврейски произход, които са се обърнали към друга религия. Закони, които забраняват еврейската религиозна дейност, може да са внедрени в религиозния антисемитизъм, както е с гоненията на евреите през Средновековието.

В т.нар. расистки антисемитизъм понятието представлява нещо като ксенофобия. Със своите корени в антропологическите идеи на расата, от времето на Просвещението, расисткият антисемитизъм се превъръща в доминиращата форма на антисемитизъм до края на 19 век, включително и днес. Расисткият антисемитизъм заменя вярването, че трябвало да се мрази еврейската религия с нейната идея, т.к. евреите сами се имат за расово избрана група въпреки религиозната им дейност, поради което те са за останалите „нисши и (не)достойни за ненавист“. Концентриран идеен израз т.нар. расов антисемитизъм намира в антропологичното изследване от последната година на 19 век – „На какво се крепи XIX век“.

Ето и някои коментари в Куора:

"Антисемитизмът е погрешно название. Преводът би означавал неприязън към семитите. В действителност семитите са араби и евреи, но антисемитите мразят само евреите. Те не мразят арабите. Защо? Трудно е за обяснение. 

Векове наред еврейският народ не е имал държава. 

Те са били малцинствена група, където и да са се заселили. 

Икономически те обикновено се справяха по-добре от средното, освен ако не бяха потиснати.

Това беше една от причините да не ги харесват. 

Те също бяха тясна общност, рядко приемаха други. Така че другите не ги приеха Те бяха лъжливо обвинени в редица неща. Убиецът на Христос беше един от тях. Така се мотивира холокостът. Неонацистите все още са наоколо, за да отричат ​​Холокоста и да генерират нова омраза."

"Без антисемитизма еврейският народ не би съществувал. Омразата и натискът върху евреите отвън е това, което поддържа еврейския народ единен отвътре. Хората на Израел имат желание да бъдат обединени, 

Кабалистите са единствените, които не бягат от антисемитизма, а вместо това призовават за изучаване и изследване на феномена и да го погледнем от правилната гледна точка. Следователно мъдростта на Кабала се разкрива в наши дни с цел да помогне на човечеството да открие своето по-високо ниво на съществуване. "

Антисемитизмът, разбира се, е изключително сложно явление, датиращо хиляди години назад, доста преди появата на християнството.

 То е съществувало и продължава да съществува във всяка възможна среда и култура, сред привържениците на повечето (ако не и всички) идеологии и религии, както древни, така и съвременни. Като такива, на практика всички конвенционални обяснения на антисемитизма не успяват да разгледат напълно пълния обхват на феномена.

Като се има предвид това, повечето прояви на антисемитизъм носят определени общи теми, които могат да ни дадат представа за основния проблем.

Например, може би най-значимият и влиятелен израз на антисемитизма е антисемитизмът, изразен в християнските източници, особено в средновековното християнство. Докато повечето образовани хора са запознати с някои от изразите на християнския антисемитизъм (особено кръвната клевета), те често не са наясно с основната мисловна структура, която прави подобни обвинения и малтретиране да изглеждат разумни и оправдани в очите на почти всички средновековни християни.

За тези християни евреите са фундаментално различни от всички останали нехристияни, поне по два критични начина. Първо, те бяха уникални с това, че според християнското учение евреите поне за известен период от време са били носители на истинското учение на Бог. Според християнските учения евреите са съгрешили, разбунтували са се срещу Бог и следователно са били заменени от „новия“ Израел, т.е. християнската църква.

В същите тези линии евреите също бяха уникални с това, че бяха сънародниците на Исус, които го познаваха най-добре, но въпреки това категорично отхвърлиха твърдението му, че е месия, син Божи.

Исус беше евреин, живееше в еврейско общество, всичките му приятели и ученици бяха евреи и той твърдеше, че е еврейският месия . 

А евреите, които го познаваха най-добре и които бяха най-добре подготвени да оценят подобно твърдение (което се основаваше на техните писания и религиозни традиции), бяха почти напълно невпечатлени.

Това създава истински проблем за християнството, особено след като е било аксиома в средновековното християнство (и все още е за много съвременни християни), че твърденията на Исус са не просто верни и не просто доказуемо верни, но абсолютно очевидно верни . 

По този начин отхвърлянето на Исус от евреите се разглежда не като невежество или грешка, а като съзнателно и осъзнато отхвърляне на Божествения Месия. 

Въпреки каквото и да казват евреите, за средновековните християни е било ясно, че евреите не отричат ​​наистина, че Исус е Божественият Син на Бога и т.н., а по-скоро че всъщност са знаели, че той е Бог, но въпреки това са го отхвърлили от чиста злоба и омраза.

По този начин в средновековния християнски свят „евреинът“ започва да се разглежда като „сатанинска“ фигура, ангажирана с осъзнат бунт срещу Бог, с дълбока лична омраза към Исус и християните.

Това беше коренът на прословутите обвинения за кръвна клевета, в които евреите бяха обвинени в ритуално убийство на християнски деца. Смята се, че тези предполагаеми убийства са символично възпроизвеждане на убийството на Исус, който в християнското въображение е бил обект на обсебваща омраза от страна на евреите.

Същността на обвинението срещу евреина не е просто „убиец на Христос”. Евреите не просто бяха убили Христос; те го бяха убили, защото той беше "Христос".

Това обсъждане на средновековния християнски антисемитизъм има за цел да илюстрира по-широка точка за антисемитизма като цяло.

 Както при средновековния християнски антисемитизъм, повечето форми на антисемитизъм се коренят във възприемането на „евреите“ като група, която упорито отказва да приеме очевидната истина на доминиращата религия или идеология - Християнството.

Евреинът се възприема като съзнателно ангажиран в опит да корумпира по-широкото общество, не само за собствената си цинична изгода, но и от присъща любов към корупцията.

Въпреки това, докато специфичната роля, която евреите играят в християнската мисъл, със сигурност е изиграла много важна роля в разпространението на възприемането на евреите като едновременно упорити реакционери и като корумпирани развратници, това не е достатъчно, за да се обясни напълно феноменът на антисемитизма . Може би най-основното доказателство за това е, че макар средновековното християнство да е развило темата в голяма степен, то не я е измислило. Основната тема може да бъде открита още в предхристиянските езически източници.

Което наистина ни връща към първоначалния въпрос. Защо антисемитизмът е толкова широко разпространен и упорит?

Крайният отговор на този въпрос е теологичен по природа, т.е. че, както и при оцеляването на самия еврейски народ, устойчивостта на антисемитизма не може да бъде напълно обяснена с естествени средства.

В традиционните еврейски източници антисемитизмът се разглежда като имащ два основни коренни източника. 

Първият е антисемитизмът на онези, които се противопоставят на посланието на юдаизма, т.е. че има един всемогъщ Бог, Който е създал вселената и на когото цялото човечество е длъжно да служи. (Това понякога се нарича антиюдаизъм, за да се разграничи от антисемитизма, който е привидно „расов“ по природа.)

Втората основна причина за антисемитизма, описана в традиционните еврейски източници, е, че той служи за предотвратяване на асимилацията на еврейския народ в различните заобикалящи го култури и за поддържане на тяхното съществуване като отделна нация. По този начин, посочват много традиционни източници, антисемитизмът често ще избухва драматично на места и периоди, където асимилацията е била особено силна и широко разпространена. 

(Класически примери са Европа преди Холокоста, Испания преди Инквизицията и периодът преди антиохийското потискане на юдаизма по време на втория период на храма.)



За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!

Последните новини виж - ТУК!


Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на info@petel.bg. Ще обърнем внимание!


Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!

 

 


Коментари
Коментирай чрез Facebook
4
0
zaza (преди 4 месеца)
Рейтинг: 11563 | Одобрение: 2933
Не е свързано с религията- гоненията са от преди Христа! Евреите от древни времена са олицетворение на всичко най-низко, отвратително и зло - летописи много и при египтяните и при римляните и Ватикана! Връзката им с дявола е известна на всички които добре ги познават! Доказателства мноооого, като "Протоколите на циониските мъдреци", Като сатаниста Албърт Пайк, наричан още "черният папа" и др.
Изключете телевизорите! Пречат на мисленето!
4
0
Off Road (преди 4 месеца)
Рейтинг: 20591 | Одобрение: 5376
Тази статия ако не е писана от "фак чекър", па на. Стила е очеизваден.
4
0
Серж (преди 4 месеца)
Рейтинг: 148297 | Одобрение: 28712
"Гад Зееви груп" купи АК "Балкан" за 150 000 долара. А услужливо му беше подарен, пардон - "продаден" от циганина Иван Костов, мистър 10% и "хубавото" курве, пардон - Наде...Да горят в катрана, данооо!!!Гняв
1
1
Голям праз (преди 4 месеца)
Рейтинг: 33661 | Одобрение: 5476
Ами Гад Зееви купиха за 1$ БГА "Балкан", И след това го фалираха!!! Също и Иван Костов, който продаде БГА!!!
3
0
skokos (преди 4 месеца)
Рейтинг: 7543 | Одобрение: 1378
Това надявам се е риторичен въпрос. Защо никъде по света не ги обичат евреите. А защо е така и в България, това вече е странно. Като се има предвид, че винаги сме страдали от недълнивиднист. Как така по този въпрос се солидлизираме с останалия свят, за това нямам обяснение.

Последни новини

 
Всички права запазени © 2011 - 2024 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа
затвори X
реклама