Защо диктаторите предизвикват войни
Светът на диктаторите е интересен за изследване, ако имате късмета да живеете в друго време или далеч от тях.
Нека се потопим в интригуващия свят на диктаторите и тяхната склонност към войни с примери от миналото, пише Аксика Сам в Куора.
1. Търсенето на абсолютен контрол
Представете си да седнете за разговор с измислен диктатор на име „Деспотичният Дейв“.
Дейв държи на властта – иска всичко. Той е Бог на земята, олицетворение на нацията.
Всяка критика към него се определя като предателство и обида към нацията.
Национализмът и диктатурата са пряко свързани, защото всеки диктатор си играе с първичните комплекси за малоценност на индивида.
Национализмът е наркотик за комплексираното колективно его.
Там в миналото то черпи лек от дела на хора, с които няма нищо общо и от събития, към които няма никаква заслуга.
Диктаторите винаги търсят оправдания за убийствата си от миналото.
Питате: "Дейв, защо изглежда, че искаш войни през цялото време?"
Дейв се смее, намествайки короната си:
„Е, приятелю, всичко е въпрос на контрол.
Аз обичам да решавам какво да става и нищо не казва по-добре „Аз командвам“ като добрата старомодна война.“
2. Разсейване и единство
Сега си представете пример от реалния свят – Саддам Хюсеин от Ирак през 80-те години.
Казваш на Дейв: „Хей, помниш ли Саддам? Той предизвика война с Иран. После нападна Кувейт?“
Дейв кимна, отпивайки от чая си.
„Ах, да, Саддам беше професионалист в тази игра.
Той знаеше, че една война ще обедини хората му зад него, отвличайки ги от всякакви вътрешни проблеми.“
Войните могат да служат като разсейване на обществото от вътрешните му проблеми.
Вземете например Саддам Хюсеин.
Още през 80-те години той предизвика война с Иран, за да обедини хората си зад себе си и да отклони вниманието им от вътрешните проблеми.
3. Военна мощ и национализъм!
Докато продължавате разговора си, споменавате Ким Чен Ун от Северна Корея.
„Дейв, Ким обича военните си паради и ракетни изпитания. За какво е всичко това?“
Дейв се усмихва,
А, това е класически ход.
Това е като шоу за диктатори
Ким Чен-ун от Северна Корея, например, се радва да парадира с военната си мощ като начин да утвърди своето господство.
"Ким е за това да парадира с военната си мощ. Това е като шоу за диктаторите. Кара ги да се чувстват важни. "
4. Икономическа печалба и ресурси
Обръщате се към друг пример, как Хитлер анексира части от Чехословакия с мотива, че там германците са били подложени на репресии.
Хитлер се явява освободител, както често обичат да се представят диктаторите.
Дейв кимна съзнателно.
„Точно така, приятелю.
Войните могат да бъдат като лов на съкровища за диктатори, а там за Хитлер имаше благинките, той ги искаше.“ Абсолютно. Той видя икономически възможности там и искаше парче от баницата.
Това е като търсене на съкровище за диктатори.
5. Мъглата на пропагандата
Сменяйки темата, споменавате пропагандната машина на Северна Корея. „Дейв, режимът на Ким преде доста прежда, нали?“
Дейв се смее:
„О, абсолютно. Диктатори като Ким обичат да плетат истории за слава, за да накарат хората си да вярват в тяхната велика измислена визия.“
Това е като безкрайна история, която те използват, за да поддържат властта си.
6. Глобалната шахматна дъска
Посочвайки скорошен пример, вие казвате: „Дейв, някои диктатори мислят глобално. Погледнете амбициите им по света. Това е като геополитическа игра на шах.“
Дейв се накланя: „Прав си. Тези хора искат да имат място на масата на големите играчи и използват войни, за да го получат.“
Дори ако това означава предизвикване на смут в глобален мащаб.
8. Цената на амбицията
Когато разговорът ви приключи, вие въздъхвате: „Дейв, всички тези войни оставят следа от разрушение. Наистина ли си заслужава?“
Изражението на Дейв става мрачно.
„В голямата схема вероятно не. Но в съзнанието на един диктатор властта често ги заслепява за последствията.“
Масовите убийства носят на диктатора чувство за величие.
Слабите хора обичат диктаторите и опрадват войните.
Пътешествието в света на диктаторите и техния афинитет към войните може да се пренесе и в сегашно време, в което все повече диктатури набират власт, захранвани от ресурси от земята.
Ресурсните икономика захранват най-силно диктатурите.
В страните с най-много ресурси по света често хората живеят най-бедно, защото всичко се засмуква от диктатора и храни собствената му еднолична власт.
В тези икономики няма място за свободна инициатива, защото тя е заплаха за пирамидалната власт от роби и слуги, която диктаторът си е създал.
Това е сложна история, в която сила, амбиция и убийства често се сблъскват на глобалната сцена.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
