Защо нацистите избиха 70 хиляди души с увреждания с програма за "милостива смърт"
Кадър Ютуб
Неофашизмът има една отличителна основополагаща черта и тя е нанавист към различните и по-слабите части от обществото.
В нацистка Германия са избити над 70 000 души с психически заболявания и физически недъзи, включително и деца. "Непълноценният" живот бил изпращан в газовите камери, умъртвяван с морфин или със свръхдоза приспивателни, разказва Дойче веле.
"Болните хора и хората с увреждания са бреме - имат нужда от грижи, а много от тях не могат да работят. Затова са малоценни“, гласи философията на нацистка Германия. Режимът се е „освобождавал“ от хората „без стойност“ чрез евтаназия. По времето на националсоциализма това престъпление често е било наричано с евфемизъм - „Акция Т4“.
Как са взимали решенията
Т4 е съкращение на адрес в Берлин („Тиргартенщрасе“ 4) – именно там нацистите са планирали избиването на хората с физически и психически увреждания. Съдбата им е била най-вече в ръцете на двама души – лекаря на Хитлер Карл Бранд и високопоставения партиен функционер Филип Булер, но общо за Т4 са работили 40 лекари. Именно те – без изобщо да са виждали хората, за които става дума – са взимали решенията по документи и са се произнасяли кой да умре и кой да продължи да живее. Всичко е зависело от това дали човекът може да оздравее и дали би могъл да работи отново.
Първоначално умъртвявали хората с физически и психически недъзи с инжекция с отрова или със свръхдоза приспивателни, а по-късно – в газовите камери. Смята се, че избитите хора с увреждания са над 70 000. Семействата на убитите получавали пълни с лъжи писма – че смъртта е настъпила след инфаркт или възпаление на белите дробове.
Системно избиване на деца с увреждания
Когато през октомври 1939 година Хитлер официално издава разпоредбата за изтребване на „малоценния живот“, системното избиване на деца с увреждания вече е в ход. При това цинично го наричат „милостива смърт“. Убийствата се извършват чрез медикаменти, лишаване от храна или мъчителни медицински експерименти.
Този декрет за ликвидиране на хора е единственият, подписан лично от Хитлер под благовидното име „Програма за евтаназия“. Първоначално се отнасял за децата с физически и психически увреждания, но впоследствие действието му обхваща и възрастните пациенти.
"Болните хора и хората с увреждания са бреме - имат нужда от грижи, а много от тях не могат да работят. Затова са малоценни“, гласи философията на нацистка Германия. Режимът се е „освобождавал“ от хората „без стойност“ чрез евтаназия. По времето на националсоциализма това престъпление често е било наричано с евфемизъм - „Акция Т4“.
Как са взимали решенията
Т4 е съкращение на адрес в Берлин („Тиргартенщрасе“ 4) – именно там нацистите са планирали избиването на хората с физически и психически увреждания. Съдбата им е била най-вече в ръцете на двама души – лекаря на Хитлер Карл Бранд и високопоставения партиен функционер Филип Булер, но общо за Т4 са работили 40 лекари. Именно те – без изобщо да са виждали хората, за които става дума – са взимали решенията по документи и са се произнасяли кой да умре и кой да продължи да живее. Всичко е зависело от това дали човекът може да оздравее и дали би могъл да работи отново.
Първоначално умъртвявали хората с физически и психически недъзи с инжекция с отрова или със свръхдоза приспивателни, а по-късно – в газовите камери. Смята се, че избитите хора с увреждания са над 70 000. Семействата на убитите получавали пълни с лъжи писма – че смъртта е настъпила след инфаркт или възпаление на белите дробове.
Системно избиване на деца с увреждания
Когато през октомври 1939 година Хитлер официално издава разпоредбата за изтребване на „малоценния живот“, системното избиване на деца с увреждания вече е в ход. При това цинично го наричат „милостива смърт“. Убийствата се извършват чрез медикаменти, лишаване от храна или мъчителни медицински експерименти.
Този декрет за ликвидиране на хора е единственият, подписан лично от Хитлер под благовидното име „Програма за евтаназия“. Първоначално се отнасял за децата с физически и психически увреждания, но впоследствие действието му обхваща и възрастните пациенти.
Д-р Уте Хофман, която е ръководителка на възпоменателния комплекс в Бернбург, разказва пред MDR, че дори е съществувала точна статистика колко масло, мляко, яйца и захар ще се спестят, ако един „излишен“ човек бъде премахнат. Който престоявал повече от пет години в някое психиатрично заведение, бил смятан за траен „тежък“ случай, и съответно за траен разход.
Съвсем малко са отказвали да участват
Именно в Бернбург хиляди хора с увреждания са били изпратени на смърт в газовите камери. Д-р Хофман посочва същевременно, че занимавалите се с евтаназия медицински лица в Бернбург не са били някакви садисти или крайни поддръжници на нацисткия режим, а съвсем обикновени хора, които едва на място са научавали в какво се състоят задълженията им. Въпреки това само двама от тях са отказали да участват в умъртвяването на болни хора. „При това отказът им не е довел до никакви наказания за тях“, казва Ути Хофман.
Двамата основни изпълнители на евтаназирането – Виктор Брак и Карл Бранд са осъдени по време на Нюрнбергския лекарски процес на смърт и година по-късно са екзекутирани. Останалите, и най-вече голяма част от помощния персонал, остават ненаказани.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
