Защо се кръщаваме
снимка: Лопушански манастир
Съвремието ни изправя всекидневно пред различни изпитания. Те са толкова много и толкова различни, че понякога става трудно да преминем всяко от тях с мъдрост, смирение и вяра. А именно те са най-големите съюзници на човека срещу бедите, които ни връхлитат постоянно.
С надежда да помогне културно, философски и духовно на своите читатели, търсещи верния път в света, „Петел“ ще публикува периодично текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна просвета във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света около нас.
--------------
Православната църква извършва Свети тайнства, чрез които при строго определени молитвени формули, се измолват над вярващите благодатните дарове на Светия дух.
Които са повярвали в Иисуса Христа и живеят с надеждата да станат съобщници на Неговото възкресение, засвидетелстват вярата си чрез Светото тайнство Кръщение. Кръщението е необходимо за всеки, който желае да стане член на Христовата църква и представлява първото и най – важно условие за постигане на вечния живот. ,
“Ако някой се роди от вода и Дух, т. е. ако не се кръсти, не може да влезе в царството Божие” е казал сам Господ. Но защо от вода и от Дух – защото ние се състоим от две природи – от душа и от тяло, от естество видимо и от естество невидимо; затова и очистването е двояко, именно чрез вода и Дух. Едното очистване се приема видимо и физически, а другото в същото време се извършва не физически и не видимо; едното е образно, а другото – истинско и очистващо самите душевни дълбочини.
Тайнството Кръщение е такова свещенодействие, при което вярващият чрез трикратно потапяне на тялото в осветена вода и призоваване на името на Пресветата Троица – Отец, Син и Свети дух се омива от първородния грях и от всички грехове, които е извършил до Кръщението, става член на Христовата църква.
За да се кръсти човек, трябва да има жива и истинска вяра в Бога и да се покае за греховете си. Чрез това Тайнство той се избавя от духовната смърт; от греха, който е причина за смъртта; и от проклятието постигнало нашите прародители.
Най – напред човек умрял духовно. Духовната смърт стои в отделянето, в бягството на човешката душа от Бога, станало след грехопадението на Адам и Ева, чиито грях се предавал по наследство на всички техни потомци до Първото Пришествие на Иисуса Христа. При Кръщението човек отново съединява душата си с Бога и възкръсва духовно за нов живот. Физическата смърт настъпва след отделянето на душата от тялото. Тя също е следствие от грехопадението. При Кръщението нашата плът получава семето на вечния живот, телесната смърт за християнина вече не е безотрадна смърт, а блажено заспиване; затова и умрелите в Христа ние наричаме починали, покойници. Тази истина се изобразява от самия обряд на Кръщението: водата символизира смъртта; купелът гроба, от който кръстилият се, по подобие на Христа, възкръсва за вечен живот.
Повярвалият и кръстеният в Иисуса Христа е победител и над греха. До кръщенето грехът живее в човешкото сърце и действа като отрова, проникваща в цялото му същество. Кръщелната вода измива тази отрова на греха и човек се просвещава и освещава духовно. Божията благодат, действаща в Кръщението, изгаря всяко нечестие и тъмна похот, зарежда акумулатора на човешката душа с енергията и целомъдрието, праведността и благочестието. Но дори, когато поради немощ падаме в някое съгрешение, “ако използваме греховете си, Той (Бог) е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда”.
Чрез Светото Тайнство Кръщение ние се избавяме и от третата последица на първородния грях, която е проклятието. Нещо повече, то бива заменен с Божието благословение: “Тогава (на Страшния Съд) Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете Вие, благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира”.
Тези благодатни дарове на Кръщението, патриарсите на Източно – Вселенската Църква формулират в своето Послание от 1723 г. до живеещите във Великобритания така: “Действията на Кръщението, накратко са следните: първо, чрез него се дарува освобождаване от прародителския грях и от всички други грехове, направени от онзи, който се кръщава; Второ, кръщаващият избягва вечното наказание, на което подлежи всеки, както за вродения грях, тъй и за собствените си смъртни грехове; Трето, Кръщението дарува блажено безсмъртие, защото освобождавайки човеците от сторените по – рано грехове, прави ги храмове на Бога.
При Кръщението човек получава от Бога Ангел – пазител, който го предпазва от всяко зло и чрез съвестта му го ръководи по пътя на спасението. Макар в древната Църква да е съществувала практика повярвалите да се кръщават в по – късна възраст, за да приемат Христа съзнателно и да получат опрощение на всичките си грехове, сторени до часа на Кръщението, по – късно църковните отци постановили Тайнството да бъде извършване в най – ранна възраст. Това те наредили с цел да се избегне опасността от преждевременна смърт на верни, преди да са успели да се кръстят. Кръщаването на малки деца е била широка Апостолска практика. Поради това, че Кръшението в Новия Завет замества старозаветното обрязване, което се извършвало над осемдневни младенци, в тази практика няма нищо смущаващо. В случай на смъртна опасност за некръстеното дете, ако наблизо няма свещеник, кръщението може да се извърши от всеки християнин или християнка. Взима се чиста вода, поръсва се с нея болното дете и се произнасят думите: “Кръщава се Божият раб (дава му се име) в името на Отца, амин, и Сина, амин, и Святия дух, амин.
Тайнството Кръщение се извършва само веднъж и никога не се повтаря. Най – добре е това тайнство да се отслужва в църква, но в изключителни случаи то може да се осъществи и в къщи.
Ето и по – главните обредни действия на Кръщението:
ДАВАНЕ НА ИМЕ: то трябва да бъде християнско, обикновено на някой светец (напр. Георги, Николай, Петър) или име свързано с някое свещено евангелско събитие (напр. Спас, Йордан). Не е редно християни да именуват децата си с имена, чието значение набляга на суетни светски достойнства и които не съществуват в църковния календар.
ДУХВАНЕ: Бог сътвори “човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот” (бит 2:7). Същото това Божествено дихание се изобразява от свещеника, който символизира Господа.
РЪКОВЪЗЛАГАНЕ: чрез което се показва, че новопокръстеният ще бъде цял живот под Божия защита и всемогъщата Господня десница ще подпомага делата му.
ЗАКЛИНАНИЕТО, ОТРИЧАНЕТО И ЗАПЛЮВАНЕТО на сатаната от страна на кръщаващия се (или на неговия кръстник) показват пълното му презрение към дявола в отдаването му отсега нататък единствено на Бога.
ВОДОСВЕЩЕНИЕ И ИЗЛИВАНЕ във водата на елей (дървено масло). Смисълът на това свещенодействие е следният: кръщелният купел е съдът , в който човек получава спасение, по подобие на спасилите се от потопа в Ноевия ковчег, както маслиновото клонче, донесено от гълъба в ковчега, послужило като знак на особената Господня милост към хората, именно, че потопът спрял и се явила суша, така и изливането на дървено масло в купела свидетелства за великото божие милосърдие към кръщаващия се, който се избавя от греховния потоп на дявола. Кръщелната вода се освещава нарочно за случая.
ТРИКРАТНО ПОТАПЯНЕ на кръщаващия се, който е с лице обърнато на изток означава, че той умива духовната си нечестота (греховете), че се погребва с Иисуса Христа в Кръщението, за да възкръсне с Него за вечен живот. Това е най – главният момент в Кръщението. Потапянето се извършва три пъти в чест на Светата Троица, а също и в чест на смъртта, погребението и възкресението на Господ Иисус Христос.
ОБЛИЧАНЕТО НА КРЪСТЕНИЯ в бяла дреха е знак на получената от него духовна чистота и напомняне, че той трябва да води добродетелен и свят живот. Заедно с бялата дреха новопокръстеният получава също и кръстче, което ще му напомня, че християнският живот е изпълнен с изпитания, които могат да бъдат преодолени единствено с помощта на разпнатия на Кръста Господ Иисус Христос.
ОБИКАЛЯНЕТО НА КУПЕЛА със запалени свещи и песента “Които в Христа се кръстиха, в Христа се облякоха, алилуя” е израз на духовна радост поради обогатяването на Църквата с още един неин член.
ПОСТРИЖЕНИЕТО е знак за пълното послушание на кръстения спрямо Христа и Неговата Православна Църква.
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни теми можете да прочетете на: https://www.facebook.com/smisal.na.jivota
https://www.smisalat-na-jivota.com/temi/
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
4
2
