Защо закъснявам?

21.12.2013 / 17:37 2

obekti.bg

Има две крайни групи хора, с които всеки се е сблъсквал. Едните винаги са навреме за всякакви срещи. Вторите пък обратно, винаги закъсняват. За щастие, повечето хора попадат някъде между тези две полярности.

Естествено, че за околните проблем е групата на закъсняващите.

Това е особена категория хора, които правят всичко възможно да бъдат точни, но все в последния момент преди да излязат, възникват куп “важни” неща. Те варират от смяна на дрехите до оправяне на крушката или крана. И все са неотложни.

На практика има нещо общо в двете крайности.

Хората, които са дотолкова стриктни, че все попадат на уговореното място 15 минути по-рано, и тези, които “правят всичко възможно”, но все не успяват да са точни. И в двете групи съществува особен принцип на собствената запазена марка, стремеж към забелязване и харесване. Тези, които са винаги точни, демонстрират коректност и създават у близките и приятелите си усещането, че са стабилни, планиращи и на тях може да се разчита. Закъсняващите създават напрежение и очакване, но в никакъв случай не могат да останат незабелязани.  

Именно забелязването и запомнянето са водещи. И двете групи имат по-силно изразен от  обичайния стремеж да бъдат харесани.

Интересен случай е поддържането на приятелски отношения или близост между човек, който подранява, и такъв, който закъснява. При първите уговорки това означава, че вместо в един подраняващият ще бъде на мястото на срещата в 12,45. В 13,10 вече нервно ще подскача и звъни по телефона на другия. В 13,20 - отново, като ще чуе дежурното “До 2 минути съм при теб”. Когато се съберат, ще се получи един от първите обвинително-оправдателни контакти. 

Именно тези две позиции отразяват причините. Обвинението “Не си точен” освен директното послание за часа на уговорката включва всичко, което отправящият го смята за важно – сигурност, уравновесеност, планиране, стабилност и подреждане на живота. Той очаква подреденост и аналитичност, прагматизъм, за да се справя с всичко, което го кара да се чувства неуверен – силни емоции, поддаване на мимолетни решения, по-голяма доза импулсивност. А когато се поддаде на тръпката, отново се опитва да я контролира, така че да се чувства овладял ситуацията и себе си. Внася яснота, подчинява неопределеността на познати форми.

Групата на закъсняващите също още с първите думи, с които се защитава, показва какво е водещо. Такъв човек ще изброи множество фактори от средата, които пречат на желанието му да отиде някъде навреме. Колата не е запалила, има задръстване... все неща, които подчертават, че този човек до голяма степен прехвърля решенията и ситуациите във външната среда вместо върху себе си. Има известна доза лековатост и пасивно отношение, носене по течението и живеене повече за мига тук и сега вместо непрекъснато планиране и контрол.

Ако обобщим с две думи, закъсняващите намират причините за това, което се случва в живота им, извън себе си, докато точните поддържат усещането си, че могат да контролират средата. Това са двете позиции – първите не се страхуват от промените и очакват животът да им ги поднася, докато вторите смятат, че трябва всичко да постигат сами.

Подобно на всяка крайност, тези два модела са сигнал за определена вътрешна компенсация. Как да се освободят?

Основен момент за незакъсняващите е да се отпуснат и да не се стремят да организират непременно всяка секунда. Най-лесно това може да се постигне с чисто прагматично разделяне на ангажиментите в личния живот. Тези практични хора лесно могат да определят групата приятели и срещите с тях като свързани единствено със забавление и липса на необходимост от доказване на себе си, за да я използват и да се отпуснат. Да пробват нещо ново – да закъснеят половин час като първа стъпка, така че да могат постепенно да се освободят от строгите самопоставени рамки и да се насладят на удоволствието от спонтанността.

Следвайки същата логика, неорганизираните е препоръчително да отделят мисловно една част от живота си – професионалната, в която да променят познатия модел. Под формата на игра, за да се защити авантюристичният им дух. Един експеримент със себе си – от утре всичките ми професионални ангажименти и служебни срещи ще бъдат по-различни и забавни, ако стигам навреме. Промяната е успешна, стига единствено фокусът да е върху удоволствието от изпитване на нещо ново и непознато и самонаблюдаването на собствените реакции и усещания.


Коментари
Коментирай чрез Facebook
0
1
sv (преди 5 години)
Рейтинг: 836 | Одобрение: -4
Забавна статия
1
1
Cigarata (преди 5 години)
Рейтинг: 2505 | Одобрение: -155
АбсолЮтно е вярно. Браво за анализа.

Последни новини

 
Всички права запазени © 2011 - 2019 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа
затвори X
реклама