Здравка Евтимова: Първата награда за историите си получих като малка от ромските деца
Редактор: Юлия Георгиева, кадри Нова тв
Аз съм от Перник, където хората пият много. Точно по тази причина аз съм човек, който не пие и си намерих съпруг, който също не пие. Не пуша. Слабостта ми е огромната ми обич към шоколада, която не мога да превъзмогна по никакъв начин.
Това коментира пред Нов атв писателят Здравка Евтимова.
До компютъра ми нищо няма, защото той стои на една малка масичка и няма място. Най-обичам празна стая, колкото по-празно, по-добре, коментира тя за писателските си навици.
Призът е нещо моментно. По-важно е да продължава процеса, да има покани за нови книги, коментира тя.
Изкуственият интелект не ме плаши, напротив - аз го приветствам във всички сфери на живота. Защото съм убедена, че той не може да застане в сянката на това, което човека притежава, умението на човека да се влюбва до безпаметност. Той няма емоции. Изкуственият интелект едва ли може да се доближи до майчината обич или предаността към някаква идея или кауза. Така че нека навлиза, а ние да използваме неговите ресурси за създаване. Той може да създава дори сюжети, но той не може да даде емоцията на изстрадалия писател, коментира Евтимова.
Бях доста самотно дете, докато не се присъединих до дечицата от ромската общност, които си играеха до нашата къща. Там има една глинена могилка. Децата не ми даваха да си взимам глина оттам, докато не им разкажа нещо. Аз разказвах. В интерес на истината на два пъти не им харесаха моите истории и се прибирах цялата в кал, но с течение на времето се научих да разказвам своите истории. Първото нещо, което получих като признание, беше една глинена паничка, която децата ми направиха. По-късно разбрах, че всъщност те ми подариха в онзи момент приятелство, което продължава и до днес, разказа тя.
Вкъщи моето писане не беше посрещнато с огромна радост. Майка ми казваше, че ние сме честни хора и такива измишльотини и лъжи не иска под нейния покрив. Баща ми, който беше човек на историята, ме посъветва да продължа да измислям истории. Първото нещо, което публикувах, беше в "Родна реч". Беше едно разказче за едно бебенце. Не казах на майка. Получих хонорар от 3,17 лева. Майка обаче като разбра, ме заплаши, че върна ли се вкъщи още веднъж с такъв разказ, ще ме изгони от вкъщи, защото това е чисто губене на време, през което би трябвало да решавам задачи и да уча. Тя беше счетоводител. Татко обаче ми каза да не се страхувам. Каза, че не 3 лева съм спечелила, а 3 милиона. Той беше такъв човек, светъл, разказа Евтимова.
Хайтов се държеше лошо с мен. Веднъж отидох до София. Той тогава беше редактор на "Родопи". Когато влязох при него, той дори не ме поздрави. Каза ми, че този разказ може да го пусне, а може и да не го пусне. Аз му отговорих, че ако не го пусне, ще си намеря друго издание. Тогава той каза отсечено, че ще го публикува и ми даде хонорар от 250 лева. Майка ми коментира с думите "ето това е човек". Такъв човек, който се държи с мен като със зло куче в чужд двор, не ми трябва, разказа тя.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
