Здравният министър размаха пръст на касата

Юлия Георгиева

Здравният министър Таня Андреева категорично застава зад колегите си в недоволството им срещу глобите от старана на НЗОК за пропуснати запетайки и лошо формиране на бюджета. По нейни думи около 60% от парите отивали за лекарства и медицински изделия, вместо за медицински дейности. „Още не е направен анализ какъв ще е дефицитът в бюджета на НЗОК, това ще стане като приключи полугодието, но такъв ще има. Оттам-нататък ще се търсят механизми, които да гарантират на лечебните заведения, че ще си получат парите за извършената дейност. Един от тях е актуализация на бюджета, както и сериозни корекции в постановлението, което лимитира дейността на лечебните заведения“, коментира министърът при посещението си във Варна. Таня Андреева разгледа центърът по лъчетерапия в УМБАЛ „Св. Марина“, който предстои да бъде сертифициран, за да започне реална работа с пациенти. Тя се срещна и с лекарската общественост.

Министърът посочи, че е сключено споразумение със Световната банка, която ще направи анализ на здравната ни система и ще очертае конкретни стъпки за въвеждане на нов модел на финансиране в здравеопазването, тъй като клиничните пътеки като метод са доста изкривен подход на плащане, а и на политика. Те трябва да бъдат заменени от т. нар. диагностично-свързани групи, където се плаща не за диагноза, а за реално свършена работа при даден пациент, като му се осигурява всичко необходимо. Това обаче ще отнеме години. „В страните, където е въведен този подход, е отнело около 6-7 г.“, коментира министър Андреева.

Добрата новина е, че България е успяла да договори средства за следващия период в сектор „Здравеопазване“. С парите ще се инвестира в спешната помощ, в долекуване и рехабилитация, в иновации, в развитие на профилактиката, а в труднодостъпните и в селските райони ще бъдат разкрити патронажни центрове. Освен това ще се възстанови детското и майчиното здравеопазване чрез създаване на 28 областни и 16 общински консултативни центъра.

Инвестициите на средства в здравеопазването обаче все още не гарантират обезпечаването на лечебните заведения с кадри. Министър Андреева посочи, че в тази насока може да се почерпи опит от други страни. „В чужбина има дефицит на около 1 млн. медици“, каза тя. Някои от лечебните заведения, за да си подсигурят бройките, плащат обучението на студентите, като срещу това младите са ангажирани да останат да работят в съответната болница за определен период от време. 

Снимка: novini.bg