12 април - Международен ден на авиацията и космонавтиката

Дата: 12/04, 00:15

снимка Pixabay

На 12 април 1961 година един човек преодолява границата между Земята и Космоса. Този човек - Юрий Алексеевич Гагарин, е военен пилот със скромен произход, който получава невероятния шанс да остане в историята като първия космонавт.

След като от 1957 г. постъпва в армията на СССР като военен пилот, на 9 декември 1959 г. Гагарин подава молба да го включат в групата за кандидатите за космонавти. Месец по-късно старши лейтенант Гагарин е признат за годен за космически полети.

На 3 март 1960 г. със заповед на главнокомандващия на ВВС Константин Вершинин е зачислен в групата на космонавтите. На 11 март започва тренировки. Отначало групата е от 20 млади летци. Ръководител на космическата програма е Сергей Корольов. От тях са отделени 6, които са подготвяни по програма, различна от останалите. Четири месеца преди полета е взето решение той да бъде първият космонавт. Негов дубльор е Герман Титов.

Първият космонавт трябва да е с отлична подготовка и да стане лицето на съветската държава, достойно представящ я пред света. Гагарин притежава точно тези качества и това е сред определящото при избора му за първия полет. Последната дума има Никита Хрушчов, по това време първи секретар на управляващата в СССР комунистическа партия КПСС. Когато му показват снимките на първите космонавти, без колебание той избира Гагарин.На 12 април 1961 г. в 9 часа и 7 минути (6 часа и 7 минути по Гринуич) московско време Гагарин излита от космодрума Байконур на космическия кораб „Восток-1“ с ракета носител Р-7. Първите му думи в открития Космос са „Поехали!“ (Да потегляме!). Позивната на Гагарин е „Кедър“. Корабът прави една обиколка около Земята, с продължителност 1 час и 48 минути, и се насочва за приземяване в Саратовска област. Тъй като системите за приземяване на „Восток-1“ не са били достатъчно изпробвани, на височина 7 километра Гагарин взема решение да катапултира и да се приземи с парашут. Приземяването е извършено успешно близо до спускаемия апарат.

Новината мълниеносно обикаля целият свят. След 2 дни Гагарин е тържествено посрещнат на Червения площад в Москва пред десетки хиляди ентусиазирани хора, дошли да го видят. За този си полет е награден със званието герой на Съветския съюз и е издигнат в чин майор, а датата 12 април от 1962 година започва да се чества като международен ден на авиацията и космонавтиката.

Вижте документалните кадри от историческия полет на Юрий Гагарин в Космоса!

Събития от датата

238 г. — Римският император Гордиан II загива в битка с Максимин Трак, а баща му, съимператор Гордиан I се самоубива, научавайки за смъртта на сина си.
467 г. — Антемий става император на Римската империя.
971 г. — Византийската армия на император Йоан I Цимиски навлиза в българските земи.
1796 г. — Наполеон печели първата си значима победа при Монтеноте, разбивайки австрийските и сардинските войски.
1815 г. — По време на изригването на вулкана Тамбора загиват около 10 000 души.
1849 г. — Италианският астроном Анибал де Гаспарис открива 10 Хигея — четвъртият по големина астероид.
1861 г. — Започва Американската гражданска война с атаката на южняците срещу Форт Съмтър в пристанището на Чарлстън (Южна Каролина).
1896 г. — Основан е Хановер 96, немски футболен клуб.
1903 г. — В Лондон е пуснат първият в света градски автобус с Двигател с вътрешно горене.
1911 г. — В Санкт Петербург е проведан първият всеруски Аргонавтен конгрес.
1914 г. — Пиесата на Джордж Бърнард Шоу Пигмалион се играе за първи път в Лондон.
1919 г. — Приет е Закон за конфискуване на незаконно придобитите имоти от държавни чиновници за времето след 17 септември 1912 г.
1927 г. — Чан Кай-ши предотвратява опит за комунистически преврат в Китай и установява еднолична власт.
1933 г. — Народното събрание отнема мандата на 33 народни представители от Работническата партия във връзка със Закона за защита на държавата.
1935 г. — Осъществен е първият полет на британския самолет Бристол Бленхайм.
1940 г. — Състои се премиерата на американския игрален филм Ребека.
1945 г. — Американският президент Франклин Делано Рузвелт умира, докато е в кабинета си; като 33-и президент на САЩ полага клетва вицепрезидента Хари Труман.
1954 г. — Бил Хейли записва на плоча песента си “Rock around the clock”, поради което денят се счита за рождена дата на рокендрола.
1955 г. — Ваксината срещу детски паралич, създадена от американския лекар Джонъс Солк е обявена за ефективна.
1961 г. — СССР изстрелва в Космоса Восток 1 - първият пилотиран космически кораб с космонавта Юрий Гагарин на борда.
1965 г. — Арестувани са участниците в Опита за преврат срещу Тодор Живков.
1981 г. — САЩ изстрелват първата космическа совалка — Колумбия.
1990 г. — Премиерът Андрей Луканов обявява мораториум върху плащанията по външния дълг на България.
1992 г. — Във Франция е открит европейски Дисниленд.
2002 г. — Опит за военен преврат срещу президента на Венецуела Уго Чавес.
2002 г. — Състои се премиерата на филма Авалон в Полша.

Родени

599 г. пр.н.е. — Махавира, основател на джайнизма († 527 пр.н.е.)
1500 г. — Йоахим Камерариус, германски просветител († 1574 г.)
1748 г. — Антоан-Лоран дьо Жусийо, френски ботаник († 1836 г.)
1823 г. — Александър Островски, руски писател († 1886 г.)
1839 г. — Николай Пржевалски, руски изследовател на Азия († 1888 г.)
1871 г. — Август Ендел, немски архитект († 1925 г.)
1871 г. — Йоанис Метаксас, министър-председател на Гърция († 1941 г.)
1872 г. — Никола Мушанов, български политик († 1951 г.)
1880 г. — Хари Бор, френски актьор († 1943 г.)
1884 г. — Ото Майерхоф, германски физик, Нобелов лауреат († 1951 г.)
1893 г. — Добрин Василев, български писател и библиограф († 1956 г.)
1900 г. — Димитър Каданов, български учен († 1982 г.)
1903 г. — Ян Тинберген, холандски иконометрист, Нобелов лауреат през 1969 г. († 1994 г.)
1912 г. — Александър Петков, български хидролог
1919 г. — Драган Тенев, български юрист, писател и публицист († 1999 г.)
1926 г. — Димитрина Савова, българска актриса
1933 г. — Монсерат Кабайе, испанска оперна певица
1934 г. — Досьо Досев, български актьор
1934 г. — Севелина Гьорова, български театровед
1934 г. — Тодор Еврев, български лекар, професор
1938 г. — Христо Тодоров, български филолог († 1983 г.)
1941 г. — Боби Мур, английски футболист († 1993 г.)
1946 г. — Ед О'Нийл, американски актьор
1947 г. — Дейвид Летърман, американски шоумен
1947 г. — Том Кланси, американски писател († 2013 г.)
1948 г. — Йошка Фишер, немски политик и държавник
1950 г. — Георги Ананиев, български политик
1954 г. — Джон Кракауер, американски писател и алпинист
1956 г. — Анди Гарсия, американски актьор
1957 г. — Стойчо Младенов, български състезател и треньор по футбол
1961 г. — Лиза Жерар, австралийска певица и филмов композитор
1962 г. — Йорданка Фандъкова, български политик
1964 г. — Пламен Манасиев, български актьор
1968 г. — Веселин Колчаков, български лекар
1971 г. — Десислава Тенекеджиева, българска актриса и певица
1973 г. — Юрий Иваников, български футболист
1975 г. — Елена Алексиева, българска писателка
1975 г. — Цветелина Янчулова, българска волейболистка
1979 г. — Дженифър Морисън, американска актриса
1979 г. — Клеър Дейнс, американска актриса
1980 г. — Ерик Монгрен, канадски китарист
1985 г. — Шахрияр Мамедяров, азербайджански шахматист

Починали

65 г. — Луций Аней Сенека, римски философ, държавник и драматург (* ок. 3 пр.н.е.)
238 г. — Гордиан I, римски император (* ок. 159)
238 г. — Гордиан II, римски император (* ок. 192)
352 г. — Юлий I, римски папа (* неизв.)
1212 г. — Всеволод III, велик княз на Киев и Владимир-Суздал (* 1154 г.)
1555 г. — Хуана Кастилска, кралица на Кастилия (* 1479 г.)
1782 г. — Пиетро Метастазио, италиански поет и либретист (* 1698 г.)
1817 г. — Шарл Месие, френски астроном (* 1730 г.)
1891 г. — Олга Фьодоровна, велика руска княгиня (* 1839 г.)
1909 г. — Данаил Попов, български революционер (* 1840 г.)
1934 г. — Никола Генев, български военен деец (* 1856 г.)
1938 г. — Фьодор Шаляпин, руски оперен певец — бас (* 1873 г.)
1945 г. — Франклин Рузвелт, 32-и президент на САЩ (* 1882 г.)
1971 г. — Игор Там, руски физик, Нобелов лауреат през 1958 г. (* 1895 г.)
1972 г. — К. В. Керам, германски журналист и популяризатор на науката (* 1915 г.)
1974 г. — Методи Андонов, български режисьор (* 1932 г.)
1975 г. — Джозефин Бейкър, американска танцьорка (* 1906 г.)
1975 г. — Миле Марковски, български и македонски писател (* 1939 г.)
1981 г. — Джо Луис, американски боксьор (* 1914 г.)
1986 г. — Валентин Катаев, съветски писател (* 1897 г.)
1988 г. — Алън Пейтън, южноафрикански писател (* 1903 г.)
1990 г. — Сергей Закариадзе, грузински актьор (* 1909 г.)
1994 г. — Димитър Велинов, български военен деец (* 1922 г.)
1997 г. — Джордж Уолд, американски физиолог, Нобелов лауреат през 1967 г. (* 1906 г.)
2001 г. — Венцеслав Андрейчев, български ядрен физик (* 1941 г.)
2005 г. — Георги Пачеджиев, български футболист и треньор по футбол (* 1916 г.)