Недко Петров: Благодарното общество се интересува от своите герои

12/03/2014, 09:48

Недко Петров

Героите у нас са хора, които не са се готвили за такива. Случаят ги спохожда неочаквано и всеки може да се окаже на тяхното място .

Решението да се хвърлиш в лапите на смъртта, за да спасиш човешки живот, често пъти не може да бъде уловено. То е повик на тяло, мисъл и импулс в едно. Борбата за живота и в името на живота е движение на секундата и борба с времето. Не така стоят нещата обаче в борбата за живот в името на насъщния. Героят в нашата история е спасил човешки животи и е решил да направи добро и за себе си, като се възползвал от подадената му уж ръка за работа „по специалността“, така да се каже. Като си спасител, поне да си вадиш хляба с това. Потупването по рамото само че къща не храни. Почетният гражданин у нас на каква почит е? Или мъжът на годината? Тези титли защо се дават? За да се прочуят дарителите или имат смисъл само да се възнагради с признание една морална постъпка? Но какво е мъжът на годината, ако се окаже човек без работа и в ситуация на борба за живот?

А и не върви той сам да си показва тапията. Тогава кой да зачете героя и да засвидетелства не само признание, но и награда, която е по силата на личните качества, куража, самообладанието и връща на доброто с добро? Трябва да проявяваме истинска, неподправена благодарност, която да е насочена към човека и да зачита него самия. Малки неща - да се интересуваме от него и да се отблагодарим. В случая с... работа за съпругата му би било достатъчно в замяна за проявената смелост.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!