Най-щастливата майка в България - 27-годишната Ивелина, която лекарите върнаха от оня свят заедно с бебето й
27-годишната родилка Ивелина Георгиева, която беше на косъм от смъртта, не спира да благодари на Бог и на лекарите от МБАЛ „Дева Мария” в Бургас за това, че спасиха нея и бебето й. На 30 септември майката постъпва в болницата с главоболие, а малко по-късно изпада в тежка прееклампсия. Само благодарение на бързата реакция на професионалистите в болницата, днес тя се радва на малкото си момченце Матю. Родителите решават да го кръстят така, защото значението на това име е „дар от Бога” – най-хубавото име за първородния им син, пише "Флагман".
„Благодаря на Бог, че съм жива и че ме остави в добри ръце. Благодарение на лекарите и сестрите и с общите усилия и молитви на всички ни, аз дишам, мога да видя отново близките си, мога да ги прегърна, мога да ги целуна”, казва Ивелина, а очите й са пълни със сълзи от щастие и благодарност. Младата майка не помни почти нищо от нощта, в която за малко щеше да загуби живота си. „В началото започнах да се оплаквам, че не мога да дишам, изведнъж почувствах много силно главоболие. Това беше причината да дойдем по-рано в болницата. Имам бели петна в паметта си, спомням си единствено откъслечни моменти. Когато ми казаха, че нещата се влошават и че трябва да ме оперират, бях шокирана”, споделя Ивелина. „След като излязох от упойка, не можех да дишам. Знаех, че положението е тежко, но нямах представа колко. После разбрах колко са сериозни нещата, молех се единствено да се оправя”, добавя младата майка.
Д-р Игнатов ме попита: „Как си?” Успях да отговоря само: „Дишам!”, казва през сълзи родилката. „Щастлива съм, че съм жива, благодарна съм на хората, които се грижеха за мен. Винаги ще помня вниманието и любовта им”, споделя Ивелина
„Първият път, когато видях сина си Матю, беше след операцията. Няма такова чувство, това е едно от най-прекрасните неща, които съм изпитвала”, казва още тя.
Докато Ивелина се бори за живота си, 30-годишният й съпруг Константин цяла нощ не се отделя от нея. Седнал на едно столче пред рецепцията в болницата, той не спира да се моли и да чака…
„Молех се и се надявах още един път да мога да видя тези очи, в които се влюбих. Мечтаех да сме тримата”, каза Константин. Хората не осъзнават колко са важни нещата, които приемаме за нормални, добавя през сълзи младият баща.
7
4
