Стив Ханке: КТБ никога не е била истинска банка, отнемането на лиценза няма да се отрази на икономиката

Държавата в никакъв случай не трябва да поема нов дълг заради кризата с Корпоративна търговска банка. Това заяви пред БНР американският финансист проф. Стив Ханке, който е смятан за баща на валутния борд у нас.

"Трябваше да отнемат лиценза отдавна. Моето заключение е, че КТБ всъщност никога не е била истинска банка, не е функционирала като такава, така че напълно приветствам отнемането на лиценза ?. Това, което трябва да бъде направено сега, е да бъдат установени хората, които са теглили заеми от банката и не са ги върнали. Те със сигурност трябва да бъдат преследвани от закона. Колкото се може от тези пари трябва да бъдат върнати и да бъдат дадени на Фонда за гарантиране на влоговете. Второто нещо, което веднага трябва да бъде направено, разбира се, е да бъдат върнати парите на хората с гарантирани депозити", смята проф. Ханке, цитиран и от Труд. 

Американският учен казва още: "Затварянето на банката и отнемането на лиценза ? няма да повлияят по никакъв начин на икономиката и на банковата система, след като хората с гарантирани вложения получат парите си. Причината е, че КТБ никога не е оперирала като нормална банка и няма важни икономически връзки. Всъщност, КТБ никога не е била банка, а огромна машина за обезценяване на активи и влошаване на икономиката. 76% необезпечени заеми, те просто са унищожили тези пари. 76% загуба – това е фантастично!"

Според Ханке БНБ носи вина за случилото се с КТБ: "Ако говорим за понасяне на наказателна отговорност, не мога да кажа, защото не познавам в детайли българското банково законодателство. Но, ако говорим от гледна точка на административната работа, дори от морална гледна точка, има вина от страна на БНБ като регулатор. Със сигурност е трябвало да четат по-внимателно документите и да знаят, че Корпоративна търговска банка всъщност не е банка."

"Това, което трябва да бъде направено, е да се публикуват повече данни за банковата система. В момента от информацията, която БНБ оповестява, аз не мога да направя анализ за състоянието на банките в България, а всъщност трябва да имам тази възможност. Данните излизат много късно, освен това чрез тях не могат да се направят достатъчно изводи", смята той.

"Дори и преди да се появи кризата с КТБ, това беше проблем. Данните за банковата система, които БНБ публикува, са като една голяма кошница с ябълки и ние можехме да заключим, че средното състояние на ябълките в кошницата е добро, дори много добро. Проблемът е, че не може да се види, ако има гнила ябълка. А гнилата ябълка беше КТБ", допълва проф. Ханке.

България не трябва да влиза в Европейския банков надзор като първа стъпка към влизането в ЕРМ 2 и еврозоната, смята още ученият: "Това ще бъде голяма грешка, защото фактически се прави признание, че БНБ е некомпетентна да се справи сама, а има нужда от помощ от Брюксел. В исторически план вече сме виждали, че Брюксел не решава проблемите в България. България има свои собствени проблеми и трябва да ги решава. Брюксел единствено може да ги влоши.

Не трябва да влизате нито в Европейския банков надзорен механизъм, нито в еврозоната. Винаги съм твърдял, че влизането в еврозоната ще бъде голяма грешка за България. Причината за това е валутният борд, който осигурява дисциплина във финансовата система на страната и стабилна валута. Ако влезете в еврозоната, ви чака съдбата на Гърция и Кипър."

Относно изплащането на влоговете в КТБ правилният ход за намиране на сумата според Ханке, е: "Парите на вложителите с гарантирани депозити да бъдат изплатени веднага. Това, разбира се, трябва да стане от Фонда за гарантиране на влоговете, където няма достатъчно пари. И така – откъде да намерим пари? Най-добрият начин е с трансфер от фискалния резерв към Фонда. Сумата обаче трябва да бъде стриктно проследена и използвана единствено за изплащане на парите на вложителите. В крайна сметка нали затова е фискалният резерв, да го използваме за черни дни и критични ситуации. След това обаче Фондът за гарантиране на влоговете трябва да възстанови сумата във фискалния резерв."

Професорът разкритикува предишното правителство за това, че е допуснало дефицит в хазната ни, който надхвърля 3%, и подчерта: "Системата на валутния борд предполага бюджетът да е балансиран или близо до нулата, но при непредвидени и шокови ситуации може да се позволи дефицит. Мисля, че истинският тест за новото правителство ще е дали ще може да свали дефицита достатъчно бързо. От това ще се разбере дали то ще може да работи или не."