Говорете на български!

Много нашироко се е разпростряла една бъркаща в здравето тъпотия в изказа на младите българи. Не тъпотия от необразованост и следователно, беден или неуместен речник. Напротив - от прекалена "образованост".

 

Има един такъв особен вид млади българи. Решили, че понеже знаят английски, понеже всички около тях знаят английски, понеже изобщо целият свят знае английски, ще е много готино да шляпат English под път и над път в ежедневната си реч, която по жалко за тях стечение на обстоятелствата се налага да е на далеч не толкова възвишения български език.

Решили, че ще изглеждат умопоразително готини (грешка, cool), модерни, (пак грешка бе, fashion), sophisticated (ба, шнорхелите, дето не знаят английски, да си го минат през Google Translate, аамаха), ако еволюират до билингвистични същества по едно и също време.

Защото само простолюдието може да се ограничава до един език. И то българския точно. Баба Пена на село говори български. Аз, като съвременен фешънец - изтънчен тежкар, дето ги разбирам работите, не мога да се ограничавам. Простият български език ми е много тесен. Моята широка мисъл е толкова непреведимо поразителна, че понякога само също толкова дълбокият и изтънчен английски може да я пресъздаде.

Ма за "френд" сме си имали дума. Аре бегай бе, егати грозната дума...

Та така из България се разхождат плашещо количество "готини, дето ги разбират нещата", които като започнат да шляпат английски простотии така, помежду другото, ти иде скочиш през прозореца. Или да ги бутнеш.

Примерно:

Питаш го нещо.

- Йеп
Питаш го друго нещо.
- Ноуп

- Вземи ги rate-ни тия работи.

- Не бе, just saying

- Еми как кажеш. Whatever...

 

 

- Да идеме да поденсиме някъде?

- И защо го правят това тия?

- Ми щото им е чийпър.

 

И други такива разнообразни тъпотии...

 

Вие нормални ли сте? Може би във вашата дълбоко заблудена и облъчена глава изглеждате много тежки и "напред с материала". Обаче шок! Всъщност изглеждате смешни. Ама много смешни. Ама толкова смешни, че чак е тъжно.

 

Защото неуважението към собствения език говори не просто за чуждопоклонничество. Говори за големи липси - на адекватност, на удовлетворение, на самоуважение.

 

Автор: Десислава Любомирова; actualno.com