"Хофманови разкази" - оперна премиера тази вечер на лятна варнеска сцена
Снимки ТМПЦ - Варна
„ХОФМАНОВИ РАЗКАЗИ“ - ЕДИН ПРЕКРАСЕН ОПЕРЕН ФАНТАЗЪМ ЗА ИЗКУСТВОТО
"Хофманови разкази" - оперна премиера тази вечер на лятна варнеска сцена
25 ГОДИНИ СЦЕНИЧНА ДЕЙНОСТ НА БРИЛЯНТНИЯ ТЕНОР ИВАН МОМИРОВ
14 юли, 21.00 – Премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2021
14 юли, Националният празник на Франция, е премиерната дата за операта „Хофманови разкази“ от френския композитор Жак Офенбах, втора постановка в историята на Варненската опера след тази от 1968 г. В тази класическа творба, елегантно съчетание от най-хубавите страни на френската лирична опера с немската романтична опера, композиторът се изявява като проникновен изследовател на човешката душевност и творческите пориви на артиста. Взел повод от пиесата на Жул Барбие и Мишел Каре „Фантастичните разкази на Хофман“, Офенбах се вдъхновява от вкуса към фантастичното и мистичното у германския писател, композитор, диригент, музикален критик и художник Е. Т. А. Хофман.
В операта Хофман е прототип на главния герой със същото име - поетът Хофман, който в една весела нощ с приятели разказва три невероятни истории, случили се може би само в неговото въображение. Любовта към Олимпия – механичната кукла, която само в неговите очи е жив човек, срещата с куртизанката Жулиета и трагичната развръзка с оперната певица Антония, която не бива да пее, илюстрират многоликите превъплъщения на човешката фантазия. Оттам вероятно и на реално съществуващата актриса Стела, която докато тече действието на „Хофманови разкази“, играе някъде другаде в операта „Дон Жуан“....
„Хофманови разкази“ е един прекрасен оперен фантазъм за изкуството, в което реалното и нереалното се преплитат, за да предизвикат разнисъл и емоционално съпричастие на зрителя. Неслучайно операта на Офенбах се смята за еталон на музикантска и актьорска дарба, с много образци в световната оперна история.
За диригент-постановчик на „Хофманови разкази“ е поканен именитият Маестро Павел Балев, който заедно с режисьорката Урсула Хорнер от Австрия предлага една многостранна и красива интерпретация на творбата. Сценографията, костюмите и художественото осветление са дело на екип от Националната опера и балет на Република Северна Македония.
В ролята на поета Хофман ще аплодираме брилятния тенор Иван Момиров, когото италианската критика величае като „достоен наследник на Корели и Павароти“. С „Хофманови разкази“ Варненската опера отбелязва 25-годишната забележителната творческа кариера на родения във Варна певец, заел достойно място сред плеядата големи български тенори.
Ролята на Никлаус, неговия приятел, подготвя Михаела Берова, а ролите на Олимпия, Жулиета и Антония ще пресъздадат съответно Пламена Гиргинова, Димитринка Райчева и Илина Михайлова. В „Хофманови разкази“ ще се изявят и солистите Арсений Арсов, Евгений Станимиров, Пламен Димитров, Венцеслав Анастасов, Деян Вачков, Гео Чобанов, Свилен Николов, гостът Александър Баранов и др. Премиерата на "Хофманови разкази" ще бъде истински празник за ценителите на оперното изкуство.
„ХОФМАНОВИ РАЗКАЗИ”
Опера от Жак Офенбах
По едноименната пиеса на Жул Барбие и Мишел Каре, базирана върху приказки на Е. Т. А. Хофман
Либрето Жул Барбие
14 юли, 21.00 - Премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2021
Постановъчен екип:
Диригент Павел Балев
Режисьор Урсула Хорнер - Австрия
Сценограф Мария Ветероска, Република Северна Македония
Костюмограф Мария Пупучевска, Република Северна Македония
Дизайнер осветление - Васил Лисичов, Република Северна Македония
Диригент на хора - Цветан Крумов
Плакат – Славяна Иванова
Действащи лица и изпълнители (по азбучен ред):
Хофман - Иван Момиров
Никлаус - Михаела Берова
Олимпия - Пламена Гиргинова
Жулиета - Димитринка Райчева
Антония - Илина Михайлова
Андреас - Даниел Христов
Кошенил - Христо Ганевски
Питикиначо - Мария Палматите
Франц - Арсений Арсов
Линдорф - Евгений Станимиров
Копелиус - Пламен Димитров
Дапертуто - Венцеслав Анастасов
Доктор Миракъл - Деян Вачков
Спаланцани - Александър Баранов
Креспел - Гео Чобанов
Гласът на майката на Антония - Силвия Ангелова
Шлемил - Свилен Николов
Лутер - Петър Петров
Оркестър и хор на Държавна опера Варна
Концертмайстори: Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев.
Асистент-режисьори: Люпка Якимовска, Иво Йорданов. Помощник-режисьори: Димитър Левичаров, Вероника Минкова. Корепетитори: Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев
МИХАЕЛА БЕРОВА: НИКЛАУС Е БУДНАТА СЪВЕСТ НА ПОЕТА ХОФМАН, КОЯТО МУ ПОДСКАЗА ИСТИНАТА
Моят герой Никлаус, приятел и муза на поета Хофман, е антипод на Хофман, оттам и вторият най-важен персонаж. Като всички поети, Хофман хвърчи в облаците и вижда нещата през розови очила буквално и преносно, а Никлаус го сваля на земята. Той е неговата будна съвест, неговата душа, която му подсказва каква е истината, но Хофман не желае да я приеме и оттам двамата се намират в постоянен конфликт. Никлаус противоречи на Хофман, старае се да го извади от всички бели, в които поетът се забърква, но – както и в живота – невинаги нещата се случват както искаш. Добре е да се вслушваш в съвестта си, дори това да не ти харесва, но го има и другото – като творец Хофман е човек на изкуството, което движи света, а изкуството го движи любовта. За да има изкуство, артистът трябва да е влюбен, още по-добре, ако е нещастно влюбен.
Ролята на Никлаус много ми допада. За да се подготвя, прочетох разказите на Е. Т. А. Хофман, запознах се и с биографията му. Изключителна личност, многостранен творец, мистик, той е смятал, че външни сили влияят на нашия живот, затова навсякъде се появява лошият, злият, този, който спъва очаквания ход на действието. Обикновено човек търси външна причина за неудачите си, а всъщност трябва да потърси причината в себе си и да се вслушва в интуицията си. Всичко това е отразено в операта. Така отново стигаме до моя герой.
Щастлива съм, че съм един мецосопран сред толкова много сопрани – Олимпия, Жулиета, Антония. От вокална гледна точка това е много интересно, защото може да се чуе цялата богата палитра от гласове както женски, така и мъжки. Съпоставката между добре подбраните тембри, които се редуват, е много интересна. Публиката ще се наслади на толкова много тембри на чудесни солисти, каквито - с риск да прозвучи нескромно, мисля, че в друг оперен театър не могат да се чуят.
ПЛАМЕНА ГИРГИНОВА: ОЛИМПИЯ МЕ ПЛЕНИ, ОЩЕ КОГАТО Я ЧУХ ЗА ПРЪВ ПЪТ
Сбъдната мечта за мен е да участвам точно в това заглавие и да изпълня роля, която съчетава виртуозност и невероятна хармония между музикален текст и сценично действие, като същевременно е предизвикателство както във вокален, така и в актьорски план.
Олимпия е една от партиите, които веднага ме плениха. Тя ме привлече, още когато я чух за пръв път и преди да започна да се занимавам с класическо пеене. Затова съм щастлива, че дебютът ми във френска опера ще бъде именно този.
За мен френската музика и в частност това заглавие се отличават с една по-различна, фина емоционалност, меланхолия и страст, които ми импонират и ме вдъхновяват като артист. “Хофманови разкази” е едно от най-обаятелните и приказно-фантастични заглавия, които зрителят може да си подари като преживяване и съм сигурна, че за всички нас, на сцената и в Летния театър, ще бъде удоволствие да се отдадем на магичната атмосфера в шедьовъра на Офенбах.
Със страхотния състав от истински професионалисти, под диригентското майсторство на Павел Балев, с креативността на режисьорката Урсула Хофнер и неповторимия Иван Момиров като сценичен партньор - за мен съвършеният Хофман!, както и с всички други прекрасни колеги музиканти - солисти, хор и оркестър, „Хофманови разкази“, убедена съм, непременно ще има успех.
ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА: ЖУЛИЕТА Е НЕОБХОДИМА НА ПОЕТА ХОФМАН
Жулиета е необходима на поета Хофман, защото като куртизанка тя принаделжи към съвсем различни от неговите кръгове. Щастлива съм, че за пръв път ми се случва да правя този тип героиня – сексапилна и еротична, определено интересна. Всъщност аз подготвям едновременно с Жулиета и ролята на Антония от трите любовни истории на поета Хофман, кaтo Жулиета е вокално по-ниска от тях. Изключителни контрастни като характер, трите са отделни планети, но чрез тях Хофман търси себе си.
Много красива е музиката на Офенбах, тя ни въвежда в една оперна фантазия, в която е приятно да се пренесем, на фона на сложното съвремие, в което живеем. Съставът е великолепен, Павел Балев е изключителен диригент, режисьорката Урсула Хорнер прави един забележителен прочит и в този смисъл „Хофманови разкази“ ще бъде голям успех за нашата опера.
ИЛИНА МИХАЙЛОВА: В АНТОНИЯ ИМА ЧИСТОТА И НЕЖНОСТ, ДЪЛБОЧИНА, БЕЗКРАЙНА ЛЮБОВ И ЛУДОСТ
Образът на Антония ме плени от първата ни среща и първата нотичка, която изпях с нея. Това е дебютът ми в тази роля, много различна от досегашните ми героини. В нея има чистота и нежност, дълбочина, безкрайна любов, лудост, които перфектно са преплетени в музикалната драматургия на Офенбах. Антония е красиво и невинно цвете, което се влюбва в поета Хофман, но любовта й я води до фатален край. Тя е певица, която обожава музиката, но не бива да пее, защото това ще причини смъртта й. Дяволът обаче я подвежда и неизбежното се случва.
За сценичен партньор в ролята на поета Хофман имам моя прекрасен колега Иван Момиров и съм много щастлива, че с “Хофманови разкази“ съм част от неговия блестящ 25-годишен творчески път на сцената.
По идея на режисьорката Урсула Хорнер, трите персонажа, които олицетворяват любовта на Хофман, се представят от три певици, а дяволът, който носи злото, се превъплъщава в образите на четирима певци. Този подход засилва съотношението между доброто и злото, между любовта и злото.
„Хофманови разкази“ е трудно заглавие, което не се играе често по световните сцени. То прави чест на Варненската опера, още повече, че постановчик е такъв световноизвестен диригент като Маестро Павел Балев.
Мистичността, горчивината и притегателната сила на вселените Хофман и Офенбах
МАЕСТРО ПАВЕЛ БАЛЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата постановка в кариерата си на „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах, премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято на 14 юли 2021. За сложния пъзел на сюжета и драматургията, фрагментарността и бързата смяна на темпа, персонажи и ситуации; за страстта, гъкавостта и убедителността на Иван Момиров в ролята на главния герой, поета Хофман; за механичната кукла Олимпия, мистичността, горчивината и притегателната сила на вселените Хофман и Офенбах; за любовта като движеща сила на твореца и разбира се за прочутата Баркарола; кой свят в крайна сметка е по-истински – реалният или измисленият...
За „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах се твърди, че е много трудно заглавие. Каква е спецификата на неговата трудност, Маестро?
„Хофманови разкази“, като сюжет и драматургия, е много сложен пъзел, отличаващ се с особена фрагментарност. За кратко време се появяват образи, които бързо изчезват, което не пречи те да бъдат подплатени със силна артистична и звукова характеристика. Постоянно се преплитат герои и сюжетни линии и цялата тази разпокъсаност изисква изключителна дисциплина от оркестъра и диригента. Слава богу, Оркестърът на Държавна опера Варна е много добре подготвен, добре подбран е и артистичният състав, хорът е чудесен. Всички участват с желание в интересната инсценировка на Урсула Хорнер, така че ще се справим. Отказвал съм това трудно заглавие, когато бях млад диригент, защото смятах, че не съм готов за него.
Не само оперните певци, но и диригентите трябва да се съобразяват и да преценяват кога и какви произведения да подбират в репертоара си.
Определено. Първо „Хофманови разкази“ изисква безупречна техника на дирижиране, детайлно познаване на либретото и гъвкава реакция. Тази фрагментарност, която споменах, не позволява на човек да се отпусне и да се остави на потока на музиката, какъвто тук почти не съществува. Срещат се нахвърляни красиви фрази, за арии трудно може да се говори, в най-добрия случай за някакъв романс или шансон, но не и за ария. Самият оркестър няма сложни задачи, но за сметка на това му се налага непрекъснато да влиза в нови предизвикателства като смяна на темпа, персонажи, ситуации. Случва се дадена солистична сцена да трае само няколко такта и след това веднага се отива на друго място. Техническият подход е много сложен, осъзнах го още на 30 години и определено не съм сбъркал, че тогава отказах „Хофманови разкази“.
Радваме се, че именно във Варна поставяте за пръв път „Хофманови разкази“, на един етап от кариерата си, когато сте преценили, че вече притежавате опита, мъдростта и желанието за среща с тази емблематична опера на Офенбах.
Когато обсъждахме с г-жа Димова на какво премиерно заглавие да се спрем, тя ми предложи „Хофманови разкази“, като идея на тенора Иван Момиров да отбележи точно с тази опера 25-годишната си творческа дейност. Казах си, че е време и аз да се заема с „Хофманови разкази“ и приех предложението. Като слушам Иван Момиров на репетициите, мога да си представя, че „Хофманови разкази“ наистина ще бъде голям успех за него и за Варненската опера. Той е много добре подготвен, много навътре е проникнал в образа, навлязъл е дълбоко в цялото произведение и неговото изграждане. Играе със страхотна страст, изключително гъвкав е в игра и в пеене, прави всичко с огромна мотивация и отдаденост. Това е хубаво, но още по-хубаво е, ако артистът може да убеждава със своята интерпретация. Това Иван Момиров го може, той може да убеждава и според мен ще бъде много силен Хофман.
В операта поетът Хофман разказва/ преживява/ въобразява си краха на три любовни истории. Механичната кукла Олимпия, в която Хофман се влюбва, защото я смята за жива и роботът андроид alias писателят Томас Мелле от нашумялата в цял свят постановка на Мюнхнер Камершпиле „Зловещата долина“, показана в МТФ „Варненско лято“ тези дни, са персонажи от един и същ порядък. Стъписването пред робота, който уподобява до съвършенство човека... Зловещо ли е това или е просто игра на въображението, как трябва да го възприемаме?
За мен е зловещо. Самият Е. Т. А. Хофман е зловещ като експресия. Чете се трудно, на немски го чета и по няколко пъти се връщам за да препрочитам отделни места Познавачите на Хофман също твърдят, че Хофман трябва да се прерочита, за да можеш да навлезеш в неговия свят и да осъзнаеш всичко. Хофман притежава развихрена фантазия и странно въображение, които някак те хващат за гърлото. Те въздействат както със своята мистичност, така и със заложената в тях особена горчивина, усещаш ги в сюжетите и в начина на поднасянето им. С Хофман читателят навлиза в сфери, които са интересни, но в тях – как да кажа, не се чувстваш комфортно. Хофман е бил много модерен в Париж точно с тази си мистичност. Неслучайно авторите, които са направили най-напред театралната постановка „Хофманови разкази“, след това написват и либретото за едноименната опера на Жак Офенбах.
Но композиторът не доживява премиерата...
Да, за съжаление. Работи до последно върху своята опера, защото всъщност това е било целта на живота му - да бъде запомнен с тази творба като много голям оперен композитор. Именно оперен, а не оперетен. Макар и считан за майстор на оперетата, самият Офенбах не е искал да бъде причисляван към виенската оперета, откъдето произлиза този жанр. Дори неговите почитатели определяли творбите му не като оперети, а като офенбахиади. В това отношение се правело съвсем строго разграничение между Париж и Виена. Френската музика е имала самочувствието, че играе централна роля в развитието на музиката въобще и Париж не е искал да се подчини на вкуса на Виена. Френските композитори са държали да изграждат собствен музикален театър. Неслучайно Офенбах е написал своите „Хофманови разкази“ в пет действия, подобно на всички големи опери от ранга на т.нар. „grande opera“. Освен това в своите творби Офенбах е остро социален и критичен към политическите и обществени недъзи на своето време, което се вписва във френската традиция и го разграничава от повечето виенски оперети.
И днес ли е различна рецепцията за Офенбах извън Франция?
Не мога да кажа точно каква е разликата, но Офенбах е много популярен автор, а „Хофманови разкази“ е една от най-изпълняваните опери в съвременна Германия. Гаранция за успех, тя, естествено, се поставя на немски и този вариант е също толкова силен, колкото френският. Аз лично предпочитам френския оригинал, защото смятам, че всичко в постановката трябва да се подчини на авторовата мисъл и на фразировката, които са френски. В немския вариант се налагат редица промени, съобразени със спецификата на езика. Най-добрата илюстрация за това е, че на немски говорим за Хòфман, а на френски за Офмàн. Измества се ударението, което във френски винаги пада върху последната сричка, изменят се фразировката, кулминацията на фразите и т.н.
Имате ли любима част в „Хофманови разкази“?
Вероятно Баркаролата.
Тази прочута Баркарола, защо е толкова харесвана?
Защото е изключително красива, при нея текст и музика са съчетани в такова съвършенство, че няма как да не се насладиш на този шансон. Всъщност Баркаролата не е от „Хофманови разкази“, а от претърпялата неуспех опера на Офенбах „Рейнски русалки“. Композиторът съживява това музикално бижу, като го внедрява в „Хофманови разкази“, откъдето то придобива огромна популярност и често се изпълнява като самостоятелно произведение.
Знае се, че Офенбах замисля „Хофманови разкази“ с претенцията за изключителна творба, едва ли не най-добрата в света на операта. В същото време на отделни места се усеща влияние на Вагнер, така че Офенбах не е избягал съвсем от немския си произход.
Макар че се приема за френски композитор.
Да, защото е завършил Парижката консерватория и е живял във Франция. Но е роден в Кьолн, в семейството на немски евреи с потекло от град Офенбах, затова е записан като Якоб Офенбах. Якоб на френски се произнася Жакоб, оттам идва и Жак, името, с което композиторът влиза в историята на операта.
Какво ще ни разкажат „Хофманови разкази“ днес?
Ще ни разкажат, че хората на изкуството могат да бъдат винаги притегателна сила, която с емоционалността, интелекта и познанието си привлича хората като магнит и ги води в един друг свят, към едно друго светоусещане. Такъв е Е. Т. А. Хофман, такъв е и Жак Офенбах. Артисти с необичайни възгледи и нестандартно мислене, те търсят в творчеството си непознати хоризонти, които пленяват въображението на публиката както тогава, така и днес.
Притегателната сила на операта тръгва от вселената Хофман и продължава във вселената Офенбах, за да стигне до нас с възхитата на един автор към друг автор. А ние имаме предимството да се насладим на непреходните образци на изкуството, завещани от двама велики творци.
Любовта също е водещо начало в „Хофманови разкази“. Без тези любовни преживявания поетът Хофман не би могъл да твори. Той черпи вдъхновението, творческата инвенция и силата си от любовта и ако спре да обича, ще се самоунищожи като творец. Любовта го държи буден като творец, тя му позволява да създава, да измисля, да импровизира, да изгражда живота си и това да рефлектира върху живота на другите.
Дали творецът, а защо не и човекът въобще, живее повече в реалния свят или в света, който си измисля? Кой свят е по-истинският?
Живееш в света, който сам можеш да си създадеш. Вярвам, че човек е способен да стои на кормилото на живота си и да направлява съдбата си, да изгражда сам себе си. Съдбата понякога също може да се подчини на човека. Аз поне искам да вярвам в това.
ИВАН МОМИРОВ 25 ГОДИНИ НА СЦЕНАТА
Тенорът ИВАН МОМИРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за Варна като пристан в траекторията на живота му, за Френската гимназия и френската опера „Хофманови разкази“, за дълбочинността и многоликостта на творбата, заложените в образа на поета Хофман послания и щастието да изработи партията с диригент като Павел Балев, за оперните върхове, театрите по света и Варненската опера
„Достоен наследник на Корели и Павароти“, както те нарича италианската критика, ти би могъл навсякъде да отбележиш 25-годишния си творчески път, но избра Варна, защо?
Защото Варна за мен е пристан в траекторията ми. Редно е да споделя с почит и благодарност моите 25 години на сцена с хората, чрез които съм направил първия си досег с важните неща в моя живот. И сега, когато смея да се надявам, съм не само пораснал, но в някаква степен израснал, бих искал да направя този жест към себе си и към варненската публика, която винаги ме е подкрепяла и зареждала. Това са моето семейство, дългогодишните ми приятели, учители, съучениците ми от у-ще „Климент Охридски“ и Френската гимназия. На сърце ми е да изживея този миг с тях, защото те са значима част от пътя ми дотук.
Варненската публика ти отговаря с взаимност, не пропуска твои спектакли и винаги те извиква на бис. Убедена съм, че и сега ще бъде така. Но кажи, защо избра трудната роля на поета Хофман за своя празник?
Именно заради Варна и всичко, което родният град означава за мен, реших, след моите 25 години на сцена, да пробвам опита си в нещо, по-рядко правено, дълбочинно и поради това още по-вълнуващо. „Хофманови разкази“ е френска опера, а френският език, вече 30 години, ми е особено близък и като изразност, и като вътрешно усещане. Радвам се, че принадлежа към уникалната многопоколенческа общност, възпитавана и градена от Френската гимназия във Варна във връзка с такава блестяща култура като френската. Колкото до самия Е. Т. А. Хофман, той е много интересна фигура, велики композитори са творили върху мотиви от неговите разкази, а либретистите на Офенбах вкарват самия Хофман като герой в операта и това е наистина гениална идея. „Хофманови разкази“, ако направя аналогия, ми напомнят за филма на Уди Алън „Полунощ в Париж“, в който протагонистът е върнат години назад във времето. Става дума за американска романтична фантастична комедия с атмосферата на Париж по времето на „Бел епок“, когато големи творци като Пикасо и Модилиани създават нов вид изкуство. Спомене ли се Баркарола, веднага се сещаш за „Хофманови разкази“ на Офенбах, а прочутият канкан от неговата опера „Орфей в ада“ става емблема за живота на артистите в Париж. Кафенето, кабарето, шампанското, „Мулен Руж“, там, където артистите споделят живота си между кръчмата и ателието. В същото време Офенбах е една изключително смела личност, защото, представете си, неговият Орфей отказва да търси и да спасява Евридика. В изкуството това е един съвсем друг поглед върху света. Имах щастието да участвам в продукция на сцената на оперния театър в Каляри в ролята на Орфей, редом с оперната легенда Катя Ричарели, записът съществува на DVD до днес.
Макар и Офенбах да не дочаква премиерата на своите „Хофманови разкази“, операта се превръща в едно от неговите послания за твореца, който за да се реализира в изкуството, трябва да жертва обикновеното си щастие в живота. Лиричен, приказен, вдъхновен и много меланхоличен е Офенбах. Ясна е идеята му, че животът на твореца е едно постоянно страдание.
Аз се разминавам толкова години с ролята на поета Хофман, която трябваше да изпея в оперния театър в Триест преди две десетилетия, когато бях на 26 години. Тогава минах успешно през много прослушвания – Енцо от „Джоконда“, Дон Хозе от „Кармен“, а когато накрая продуцентите решиха да поставят „Хофманови разкази“ с големия диригент Даниел Орен, ме поканиха да науча ариите от операта за една седмица. Маестрото ми каза, че съм съм много талантлив, но и много млад и тъй като операта е тежка, ми предложи да участвам във втория състав. Но моят агент не се съгласи, тъй като всички оперни театри, в които пеех, ме разпределяха само в първия състав. Отказах ролята и слава Богу, че го направих. Както казва и Маестро Павел Балев, „Хофманови разкази“ изисква житейска опитност. Съдбата има някакъв пръст точно сега да изпея тази роля, която предполага певческа и творческа зрялост.
Предполага натрупване.
Да, много натрупване. Изпълнявал съм много пъти арията на Хофман на концерти, но сега за пръв път ще изпея целия Хофман, а това е свързано, освен всичко останало, и с физическа издръжливост. Докато всички персонажи се сменят, Хофман остава през цялото време на сцената. „Хофманови разкази“ ме вълнува и като музика, и като послания, в нея намирам една дълбочина и многоликост, които бих искал не само да чувствам, но и да пресъздам.
Поетът Хофман е еманация за човека на изкуството, който живее и умира на сцената с всеки свой герой и в този смисъл този персонаж е повече от подходящ за означаване на един важен етап от твоето творчество.
Щастливо стечение на обстоятелствата е да изработя ролята на Хофман с големия български диригент Павел Балев, на когото дълбоко се възхищавам и към когото изпитавам респект и признателност. Изключителен музикант и човек, той толкова естествено и красиво води целия екип – оркестър, солисти, хор и само с един жест прави цели фрази. В работата си досега никога не съм изпитвал подобно усещане - едновременно на отговорност и удоволствие.
Кои роли и театри бележат върховете на твоя 25-годишен творчески път?
Това е „Бал с маски“ от Верди в Ковънт Гардън, Лондон, имам и запис, също „Бал с маски“ на фестивала „Бели нощи“ в Санкт Петербург с диригент Валерий Гергиев, същото заглавие в Парма, заради Андрей Кончаловски, а след представлението в оперния театър в Монпелие един критик писа за мен: „Гледах всички спектакли на Иван Момиров. Той е не само голям певец, но и актьор, когато неговият Рикардо умираше, аз плачех“. Искам да спомена „Приятелят Фриц“ на Маскани в Берлин, ,Джоконда“ в Сент Етиен, където целият театър аплодираше на крака Енцо, суперпродукцията на „Набуко“ в Гръцката национална опера с Лео Нучи, както и „Двамата Фоскари“ на Верди с Ренато Брузон в Рим. Също във Варна съм имал неведнъж върхови спектакли с прекрасните колеги от Варненската опера, с които сега съм щастлив да бъда и в премиерата на ММФ „Варненско лято“ 2021 „Хофманови разкази“ от Офенбах.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
1
1
