Труд: 24 години от неразкрития разстрел на Луканов
Кадър БНТ
Една от най-кървавите политически саморазправи в новата българска история остава неразкрита вече 24 години. На 2 октомври 1996 г. бившият премиер Андрей Луканов бе застрелян с 4 куршума в гърба, пише "Труд".
Политикът е 40-ия български министър-председател и седмият, станал жертва на атентат. Убиецът стреля от разстояние по-малко от 2 метра, докато жертвата звъни по домофона на жена си пред входа на блока на ул. "Латинка".
Поредица от странни обстоятелства и съвпадения бележат фаталния ден. За пръв път от много време бившият премиер е без охрана – разбрал се е със съсед да го закара до работата му – офиса на съществуващото тогава българо-руско дружество за внос на газ "Топенерджи".
Иначе личният му бодигард – бивш командос от отряда на баретите, и досега мълчи защо във фаталния ден не е бил на работа. Луканов е спокоен, въпреки, че знае, че облаците над главата му се сгъстяват. Американски дипломат го предупреждава седмица по-рано, че срещу него се готви покушение. Повярвал ли е политикът или не, никой сега не може да каже, но не предприема никакви мерки, за да опази живота си.
Четирите куршума са изстреляни в 9.20 ч. Никой от съседите не чува гърмежи – по-късно ще се окаже, че килърът е използвал заглушител.
За секунди убиецът в клошарски дрехи изчезва между блоковете на ул. "Латинка". Огледът на криминалистите продължава повече от 10 часа. Полицията намира оръжието – пистолет "Макаров", но съобщава, че не е открито. Оперативна комбинация, за да обърка убиеца или опит за манипулиране на пистолета?
Години по-късно адвокатите на обвинените за атентата двама украинци – Алексей Кичатов и Александър Русов ще използват този факт, твърдейки, че МВР са преправяли пистолета. Официално беше обявено, че оръжието е намерено 40 дни след убийството в торба, скрита зад радиатора в блок на близката улица "Димчо Дебелянов".
След убийството под контрол е поставено летището в София, блокирани са изходите на столицата, разпитват се десетки свидетели. Никой не е чул стрелба, но свидетел е видял съмнителен клошар да обикаля около блока ден преди атентата. Изготвен е фоторобот на предполагаемия килър. В разследването са включени всички "звезди" на криминалистиката. На никого от разследващите обаче тогава не прави впечатление, че часове след убийството един друг украинец – Сергей С., напуска България.
Той от години живее в София и работи като охрана на бос от трибуквена групировка. Не се знае дали е съвпадение или не отпътуването му именно в този ден, но украинецът повече никога няма да се върне в България. На следващия ден след пристигането му в Киев, през вратата на собствения си апартамент е разстрелян с автомат.
И това убийство остава неразкрито. До България достигат слухове, че това е килърът на Луканов, но МВР даже не работи по тази версия. Три години по-късно се появява надежда, че криминалистите са стигнали до следа. На 23 май 1999 г. на Капитан Андреево са задържани двама украинци – Александър Акимов и Владимил Шевчук, подозирани за смъртта на Луканов. Те посочват като извършител сънародника си Алексей Кичатов.
Всички смятат, че гръмкото престъпление е разкрито, задържани са още хора. Пред съда са изправени Александър Русов, като извършител, сънародникът му Алексей Кичатов, като помагач, бившият строителен предприемач и шеф на фирма "Колонел" Ангел Василев, като поръчител, шофьорът му Юрий Ленев и племенникът му Георги Георгиев – Гопе. През 2003 г. и петимата са осъдени на доживотен затвор. Три години по-късно обаче Софийският апелативен съд ги оправдава, а през 2007 г.
Върховният касационен съд постановява окончателно – невинни. Мотивът на висшите магистрати е, че самопризнанията са изтръгнати с мъчения и не са събрани достатъчно доказателства. По време на делото като свидетел е разпитван шефът на "Мултигруп" Илия Павлов. Открито навсякъде се говори за бизнес-конфликт между него и Луканов, медиите го спрягат като поръчител. Пред съда обаче той заявява, че имал само професионални контакти в "Топенерджи" с бившия премиер и двамата били в нормални отношения.
По време на убийството бизнесменът Павлов бил в Палма де Майорка на събрание на "Мултигруп". За последно той беше разпитан пред съда на 6 март 2003 г. Ден по-късно бе застрелян с пушка пред офиса му и убийците му не бяха разкрити.
Основна версия
Става жертва на политически сблъсък в БСП
Андрей Луканов е премиер на два пъти в една година – 1990 г., когато Българската комунистическа партия се прекръства на социалистическа. Той остава един от основните лидери на БСП до 1995 г., когато oбявявa, чe ce oттeгля oт пoлитикaтa и вече ще се занимава с бизнec.
Избрaн e зa ръкoвoдитeл нa нoвocъздaдeнoтo руcкo-бългaрcкo гaзoвo дружecтвo "Тoпeнeрджи". Oпoзициятa oбвинявa кoмпaниятa, чe иcкa дa мoнoпoлизирa нe caмo дocтaвкитe нa руcки гaз, нo и гaзoпрeнocнaтa мрeжa нa Бългaрия. Нoвият прeмиeр и лидeр нa БCП Жaн Видeнoв oбвинявa Лукaнoв, чe нe ce oткaзвa oт влacттa, a иcкa дa ce увeкoвeчи в нeя чрeз прирoдния гaз. В същото време при Виденов страната изпадна в тежка икономическа криза.
Луканов е бил обезпокоен, защото се очаквали фалити на банки и чудовищна инфлация – нещо което се случва в месеците след убийството му. Жена му Лилия Герасимова разказва, че броени дни преди атентата Луканов предава материали срещу Виденов на бившия президент Петър Младенов.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
2
0
Смутни времена бяха, държавата беше абдикирала, "групировките" още се боричкаха, не бяха дораснали да станат "съвременни бизнесмени" и да си поделят "баницата България" тихо и кротко. Още я нямаше тази "стройна система на управление", нито сред "борчетата", нито сред "сивите кардинали" над тях като сега.
Всеки искаше да е по-по!
Предходните и последващите събития/разстерли бяха логични.
Повечето помним как свършиха земния си път : - Васил Илиев и неговияъ брат Георги Илиев, Илия Павлов, Иво Карамански, Петър Петров (Пешо Патерицата), Константин Димитров - „Самоковеца“, Милчо Бонев -„Бай Миле“ и много други от по-ниш ранг.
